Накратко - случая.
Ние ще си платим всичко и го обяснихме на въпросните родители точно за да "командваме ние парада". Те обаче казаха "Ами ние сме дали за сватбата на другия си син пари и същите ще ви ги дадем и на вас." С това явно решават, че и те имат думата. А и упорито твърдят "Какво толкова - ние ще си платим за нашите си гости". На което ние отговаряме "Въпроса не е в плащането, а в това, че искаме малка сватба с хората, които ние сме решили". На което ни се отговаря "Е да де, ама ние ще си платим" - и така завъртаме кръга.
И вече се започва - как така няма да хвърляш букет; как така камерата ще снима само 2-3 момента от сватбата; как така няма да украсиш колите и да свирим из целия град; ама как така няма да има чалга - не я обичате? родителите ти и кръстниците ви, както и част от гостите не я обичат? ама какво от това - та това е сватба, не може да ги няма. ще трябва да изтърпите един ден.
как така твоето и на кръстницата менюто ще бъде вегетарианско? ами нали гостите ще видят, че е различно? какво от това, че тя не докосва месо.
май най-лесно приеха, че сватбата ще е тук, а не при тях и че няма да ме взимат от къщи.
вие кои ритуали няма да имате? защото аз май почти всички ще ги махна или видоизменя. Само дето борбата е безмилостно жестока и вече ми писва.
Започвам да си мечтая за самотен остров с палми и топло, тихо море...............