Т.е. ти искаш твоята дразнеща самият теб асиметрия, да я няма в другия..е как като ти виждат твоята и се дразниш на твоята...: ))
Правилно ли те разбрах?
И друго, ако приемеш своята, може би няма да търсиш в другите....
Е не е ли по-добре светът са се приема такъв какъвто е..ръбат, несъвършен и временен..
Приемането на собствените несъвършенства, това добре. Съгласен, че тогава не би се дразнил от чуждите, приемаш и тях. Такъв модел би бил чудесен, с един недостатък - няма причини да се променя, губи адаптивност.
Човек, знаем, е това което е докато се опитва да стане това което иска да е. Да искаш да възпиташ у себе си нещо, това намирам полезно. Да се възпитаваш, обаче, е усилие, огромно, особено когато опитам мен си да възпитам, да изкореня някой недостатък, нещо което аз мисля да е недостатък. Не сме идеални казваш и ти, имаме си трески
И когато видя същия тоя недостатък у другиго, койт не прави никво усилие да го озапти, ми дразна се бе! Аз се мъча като грешен гявол, а тоя щми се търкаля с целия си недостатък впред мене! Я да са взима връце!
И се пак, това с възпитанието добре, но не ли си ти иде отвътре, обречен си да подвеждаш хора и да се дъниш колосално. Това предимно в емоцйонален план, ние мъжете нали от Брюксел ни раздадоха и нази емоции
|