чудех се дали да ти отговоря, Дарки, защото знам, че много си чел, гледал клипове и ходил на терапия
обаче ми се струва, че не си отгледан точно като мамино детенце, имам друго предположение
някога казвали ли са ти, че имаш нарцистична акцентуация в характера си
когато е в норма, нарцисизмът е състояние на благополучие и удовлетворение от живота, естествена функция на личността, способност да се гордее човек със себе си и да изразява най-добрите си качества
при нормален нарцисизъм "Аз" е заобиколен от хора, които ни обичат, а ние се радваме на любовните отношения със значимите други, радваме се на реализация в професията, приятелството, семейните отношения
при нарцистичното разстройство липсват значимите други
има само един грандиозен, но напълно самотен "Аз".
родителите на нарцистични личности изпитват затруднения в любовта, но са щастливи и горди от постиженията на децата си
а детето се научило да избягва неудовлетвореността от липсата на любов и топлина, търсейки само възхищение от постигнатите резултати
нарцистичният човек израства, възпитаван с идеята да бъде много важен за някого и посланието, което получава е - ти си прекрасен, ти си страхотен, ще направиш много важни неща за семейството или за мен", или може да има противоположна страна, когато признанието се изразява отрицателно - нямаш никаква стойност, ще разрушиш семейството
това се определя като пропаст между "истинския Аз" и "идеалния Аз"
според мен, ти си загубил своята спонтанност, не ти е било позволено да бъдеш себе си, да учиш това, което искаш, да бъдеш такъв, какъвто искаш
дете, което постоянно се чувства раздвоено между своята спонтанност и нужда да бъде прието от другите, полага много усилия и се чувства двойно по-самотно
дете, което е осъждано, критикувано, казвали са - не прави това, не бъди такъв-онакъв, не е мамино детенце
но си срещнал трудности в казармата, защото вече си се усещал като по-важен от всички останали
Редактирано от snowprincess на 06.11.18 00:49.
|