Не, не работя нищо освен тренировките, което е работа във физичен смисъл – работа вън.
Ще бъда откровен с теб. Аз завърших Софийската математическа гимназия penultimate в класът 2002 – by добродетел по информация от един, хм, "приятел" от Дружба, което може и да е вярно или може и да бъде не вярно – и фактите са красноречиви, диплома с GPA точно 4.42, макар че поне математиката е с 5.75, което – наред със сертификатът по английски език който е изкаран с 76 процента – е единственото малко с което се гордея. То е мого малко, но все пак е нещо.
Което е по-лошото е, че в в дипломата ми за средно образование от гимназията е записано – Физика, Математика и Английски, което е равносилно на поговорката Jack of all trades and master of none... Това отрежда на мен само място като Джак в живота.
Джак е момче.
И фамилията ми започва с "момче" на английски.
Както и да е, това което е важното, е че аз обичам нея.
Кълна се в кокалите си и в своята глава, че обичам Нея.
Разбираш ли?
Аз съм пиян в момента, защото изпих цял литър бира, но това е единственото до което стигнах в живота със 100% увереност и убеденост.
Просто обичам нея.
Не ме интересува дали това е свързано с моята смърт.
Аз просто сънувах за първи път в моя живот нея, разбираш ли? Тя е първото момиче, което съм сънувал някога относно.
Да, наистина очите ми са пълни със сълзи в момента – и какво по дяволите?
Те се стичат по моето лице като по статуя. Не позволявам себе си устата ми да се изкривява. Разбираш ли? Като тъжната театрална маска със сълзите стичащи се.
Това е.
Това е моята слабост, Алис – аз плача.
И какво по дяволите? Кажи ми – така че f*cking какво???
Аз обичам само нея и искам – не просто съм готов, а искам – да умра за нея. Или правя аз?
Какво като умра???
Питам те сериозно – какво по дяволите, че един ден ще умра???
Ако съм бил с нея – значи си е заслужавало.
И да, аз ходя при своят професионален психолог.
Пак питам – и така че f*cking какво?
Достатъчно. Нека не затрупвам теб повече с моите емоции.
Кой съм аз?
Не знам.
Моят баща имаше завършил математическа гимназия със златен медал, майка ми е завършила със сребърен – аз съм продуктът от тяхното съзнание.
Това е, който съм аз – не Джак, а само продукт от тях.
Обичам те като българка и те моля – бъди най-добрата и една от най-красивите от тях. Защото си – според каквото си показала досега.
Прости моите откровения.
Ти може би могла да се почудиш защо се заигравам с тази песен и с числото 43560 – това е просто начин да запомня, че в един акър има 66х66х10 квадратни стъпки.
И те моля, не ме питай защо ми е да помня този тривиален факт. Аз не знам.
Днес се уговорих с кумеца (моят най-добър мъж) да обобщавам статии за search engine optimization на български и да му ги пращам – Бог знае защо, но е някакъв вид работа.
|