Абе реално не бях права. Сегашните практики всъщност /според мен де!/ се явяват заместител на религиозните убеждения на по-старото поколение. А те са били достатъчно устойчиви като морален кодекс. Хората са се водели по тях и са се чувствали стабилно стъпили на нещо. Сега явно тая празнота се усеща и всеки гледа да я позапълни с друго.
А по страха и предубежденията спрямо психологическата помощ какво да кажа. Много от малка дълбая по себе си. Била съм във фактологически различно положение от всички край мен и без възможност да се слея, вечно наблюдавах и разсъждавах. Чела съм много за човешката психика, исках да уча психология. Но остана назад, няма време за всичко. Възстановявам се от голяма моя си драма - ами никой не разбра колко дълбоко е, сама се оправям. И навремето в други случаи съм се спасила сама. Някой може да не може, аз обаче нито ще се самоубия, нито ще се пропия, прекалено анализираща съм се паднала. И инат. Ценя си го, благодарна съм. Ходила съм на психолог след опит за отвличане и вероятно убийство, анализирах го него, ужас някакъв. Не беше безсмислено, но и не помогна, прескочих си го с инат. Психологът на сегашната ми работа беше готин, нямах никакви предубеждения като ми казаха, че трябва да мина през тест. Другите да се оправят, мога само да съжалявам, че не се познават достатъчно, за да различат когато са в проблем, аз за моите си давам ясна сметка и взимам мерки, няма да живея сто живота я, за да го хабя тоя в чакане.
|