криво е възприето
да кажем, че говорех за себе си
твърде много книги съм изчела в тази посока и много често се питам кое е правилно, а всеки ден срещам хора, които не се терзаят от такива въпроси
и май им завиждам
и са започнали да ми харесват хора, за които се казва "претенции без покритие"
пример от миналата седмица - студентка I-ви курс, 21г, иска да работи нещо, ама не знае какво, важното е да е задължително в офис, да няма движение, да може да отсъства, когато й се налага, да получава чисти 1000 лв, да има ваучери за пътуване с таксита до работа и обратно, по-възможност и ваучери за храна, защото в една от предишните й 10 местоработи било така
моя милост веднага се пита - а, защо ще му е на работодателя такава служителка, която и да не е там и да е, няма да се забелязва отсъствието й
вместо да кажа - браво, има виждане какво я удовлетворява и иска точно него, оценила е труда си и има изисквания към условията на работа