Големите промени по-често се налагат, отколкото да се избират.
Толкова пъти съм казвала - от утре няма да правя това и това или ЩЕ еди-какво си, или пък майната му, ще бъда друг човек, и не може! Абе не става. А в някакъв момент обаче, поглеждайки назад, различавам мига на промяната. С тая разлика, че докато съм била вътре, не съм си давала сметка, че е започнало нещо ново. Съвсем на чисто мислех, че започвам на 17 - промених куп неща, а други си останаха същите, не зависи съвсем всичко от един човек. Броя го обаче за чисто. Както и още два пъти. Според мен изразът е метафоричен. Не се използва като изтриване на всичко и после дръж тоя бял лист, а е просто начало на нещо различно. И съм на мнение, че човек може да започва нови неща колкото пъти си иска. Само след време с поглед назад може да се прецени дали е било за добро или не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите