То може и да е весело.
Спомням си като малка близо до нас в София имаше един дядка обущар. Той правеше кафе за клиентите със захабена италианска кафеварка и им взимаше някакви стотинки за това. Сипваше и ракийка с домашна туршия, който иска и пак небезплатно. В работилницата му беше весело и винаги имаше хора. Някои дори идваха без да имат нужда от поправка на обуща. Ако случайно данъчен провери, а това никога не ставаше, той щеше да каже ми, черпя си клиентите да не скучаят докато чакат.
Едва ли беше чел учебници по бизнес, но добре му вървеше според мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите