Преди тази 2-месечна раздяла имаше 3-4 месеца pure love, преди които пък имаше още една раздяла, този път за около 5 месеца. Излиза, че през тази година като цяло сме били заедно само в около 1/3 от времето.

Обикновено тя се влюбва (в мен) повече (от колкото аз в нея), после се скарваме, и накрая аз страдам повече. Странни взаимоотношения, но това е което аз наблюдавам.

Както и да е, в момента нищо не става, тъй че си оставам влюбен, ама нещастно. Т.е., все пак не трябва да има нищо повече между нас двамата с нея, колкото и да ми се иска.

Верно я пускам за n-ти път тая тема, не се усетих.

Истината е, че отдавна си търся друга, и с нея нямаме бъдеще... Но на мен това ми беше първата сериозна връзка, и ми е трудно да се оттърся от мисълта за това, че вече не сме заедно. Бях си свикнал с нея, и въпреки че нещата не протичаха по особено нормален начин, все пак ми липсва.

Тя пък се затрупа в работа и, както изглежда, хич не й пука. Отслабнала е, работи на пълни обороти, и вероятно в близко бъдеще ще си намери друг и ще е отново щастлива. Аз не виждам такива хоризонти пред себе си, но ще поживеем, пък ще видим...