Сега е мой ред да те помоля да не ми се сърдиш ...но найстина не искам да се дълбае повече по темата. Най-малкото защото разговора ще навлезе в границите на личното. Всичко си има мярка все пак ...а основната причина е че няма да е честно спрямо нея ....С това което ще напиша по-долу искам да сложа край на този диалог тук. Надявам се да уважиш молбата ми.
Така ...за начало ще отговоря на въпроса ти дали тя влиза тук. По принцип преди време посещаваше клуба ...сега незнам ....не съм виждал тук нейни теми или мнения от доста време...но и не съм търсил такива. Преполагам че ми зададе този въпрос за да разбереш дали има някаква вероятност тя да прочете това което пиша тук ....да ти кажа честно незнам ....по принцип е възможно да го е прочела ако е влизала .....стихотворението все пак е за нея ....ако го е прочела ....надявам се да й е харесало .....вложих в него много ...найстина много чувства ....
Питаш ме за чата ...найстина напоследък зачестих присъствието си там ....влизам там за да полафя с приятели ...да се полиготя малко ...да си
изкарам нервите ...но няма да те лъжа ....Подсъзнателно влизам и заради мъничката надежда да я видя вътре ....въпреки че какво ли мога да сторя ....освен да й пратя някой картинка с розичка ...и да изляза ....За изкуствената усмивка си правя ....Кого лъжа ли ....най-вече себе си ...а и
какво ...ако пльосна едно тъжно отпред ....ще се изреди цяла армия питащи защо съм бил тъжен ...не мерси .....по-добре да си държа изкуствената
усмивка ....пък и от време на време ми подхожда нали ....
Да отида да я целуна .....мислиш ли че не го желая .....Когато мисля за нея ....когато виждам лицето й пред мен .....усмивката й .....усещам дъха й
...вкуса на устните й ...топлината .....понякога нощем я чувствам до мен...но когато понеча да я прегърна .....прегръщам празнината ...и самотата. Идея си нямаш колко боли ....
Този диалог найстина взе да се превръща в дълбаене. Не става въпрос къде съм по-искрен ...тук или на живо. И в двата случая съм еднакво искрен стига да искам да бъда искрен ... но тук имам време и спокойствие да подредя мислите си преди да ги изложа...
Нямало било причина да се безпокоя .....О да ....изобщо няма причина да знаеш .....загубих най-ценното в живота си ....а ти ми казваш че съм нямал за какво да се безпокоя ....?!?!!!!
Да споделя с нея това което написах тук .....а защо реши че тя иска да ме изслуша ....защо реши че изобщо я интересува всичко това ....Не съм я лъгал никога ...но в случая това няма никакво значение ....Нейните грешки .....щом съм ги простил ....значи съм ги забравил ....а и със сигурност не бих седнал да ги коментирам нито тук нито на живо ..нито където и да е ....тези неща засягат само мен и нея...
Тя държеше на мен и ме обичаше ...казвала ми го е ....аз й вярвам ....Какво е положението сега незнам ...със сигурност не е същото .....дали нещо ще се промени .....май си зависи изцяло от мен .....Дали е сбъркала с избора за раздялата ...незнам ...може и да е така може и да не е така ....едва ли ще ми го каже точно на мене ....защото сигурно предполага че ще се държа като кретен и ще кажа нещо от рода на "видя ли че сбърка" ....сещаш се че няма да го направя .....ама тя това не го знае ...така че пак съм на никъде ....Със сигурност мога да ти кажа че ако не се бяхме разделили ....найстина нямаше да ми влязат в главата толкова ммного неща. Сигурен съм че имам с какво да я изненадам .....освен с държанието и отношението си .....най-вече с факта че не ми е необходимо вече в прав текст да ми се казва че бъркам в нещо ...Дали има нещо приятно с което да я изненадам .....ще видим ....
Дали е имало страничен проблем .....допускам го но не го вярвам ....Възможно е ....но всъшност няма никакво значение ....първо защото е минало и заминало ....и второ защото дори да стигна до такъв извод ...ще е по-скоро нещо като извинение .....и сигурно ще е точно така ....Взех си поуки и изводи от случилото се ....няма да допусна пак същите грешки .....и не смятам повече да се връщам към всичко това и да анализирам или дълбая ....глупаво ще е ....Вече ти казах .....склонен съм да търся ново начало ....а не кърпене и глупави анализи .....и без това прекарах значителен брой самотни нощи в мислене как да разкарам навика си да анализирам всичко .....няма сега отново да го правя я ....
Какво искаш сега да споделям ...какви грешки съм допуснал аз .....това по принцип мога да го направя но ако има ограничение за броя символи за темите ...със сигурност ще го достигна ако тръгна да изреждам ....а и в крайна сметка не съм седнал да си изповядвам греховете ....Ако ще признавам нещо пред някого .....ще го направя пред нея ....само и единствено ....
Цялата дандания стана заради непримиримост....гордост ....глупост ...прибързаност ....виновни сме си самите ние ....това е ....нямам какво повече да кажа .....Искам да се прекрати темата защото каквото и да кажа ....това в крайна сметка ще е моята гледна точка ....а не правилната ....
Съжалявам ако на моменти в написаното съм бил груб към тебе Дидитке ....уважавам те много ...знаеш го ....но просто взе да ми писва вече всичко това. Защо се дразня и нервирам ли ....защото ти казах че не ми трябват напразни надежди ....нека аз сам преценя положението ...и как трябва да постъпя. Обичам това момиче и не искам да я нараня с глупави действия предизвикани от напразни надежди.
Публикувах тук стихотворение написано за нея ....Ако исках коментари и мнения сигурно щях да напиша тема в която да си кажа мъката .....но както виждаш такава няма. Просто написах стихчета ....това е моят начин да кажа че обичам това момиче ....
Сега и аз ще те помоля за нещо ....следващия път като ме видиш в чата ...вместо да ме зяпаш отстрани....обади се че си вътре ...да си полафим
....за глупости ......така ще ми помогнеш много повече .....

Едно сърце, една душа, един живот, една съдба, една любов, една борба.