Когато сте били малки, материалната граница не е нещо, което се усеща с такава сила. После обаче почваш да къртиш сам в живота, и когато наоколо ти има някой, който е доста по-добре от теб, може да се попрецакат отношенията ви.

Ти си учила с мама и тате, тя е работила сервитьорка, ти си работила след това на хубава работа, тя пак е била сервитьорка. Почва да се дразни, завист, дръпнатост и обида от живота изскачат като зайци от дупка, и всичко се е скапало.

Прояви малко състрадание и повече не търси девойката. Никога. Самото ти присъствие я кара да се чувства зле. Дори телефонните ти обаждания са жива подигравка към дисбаланса на социалния ви статус.

Та накратко, не пиши ода за *истинското* приятелство, ами мисли.

От друга страна, ти си жена и тея неща едва ли някога ще ги погледнеш от нормален, човешки ъгъл. Все пак, всичко най.