Здравей!

Разбрах въпроса ти и в него няма нищо, което да не ми харесва.

Наистина мога да дам любовта си на такъв човек ( на онзи, за който бях писала). Не ти е станало съвсем ясно какво искам да кажа. В резюмиран вид се опитах да обясня на Доктора, че има и жени, които могат да го обичат истински, без здравословните му проблеми да са им в тежест. За целта му обясних какво ми се е случило, за да разбере, че дори и в ситуацията, в която бях - аз бях готова и исках да дам любивта си на онзи мъж. Да, но той не ми позволи.

С по-хитра и по-предвидлива не исках да кажа, че само съм гледала да го надцакам. Напротив, опитах се да му покажа, че мог аи съм готова да го обичам, ако ми позволи. Ако се откаже от идеята просто да ме стъпче. Бях изживяла нещо отвратително, което на никоя жена не пожелавам ( дълго е да ти обяснявам). Това за хитростта ен съм го писала в контекста на темата на Доктора - това се отнася само за моя случай. исках да му покажа, че дори и в тези условия (целта да бъд асмачкана и т.н.) аз можех да обичам този човек и да го направя щастлив. Какво да ти кажа - обикновено надценявам хората, а те ме подценяват!

Не можех да постъпя по друг начин. Исках го, имах нужда д аго обичам, да ме допусне до себе си и да повярва, че мога да го направя щастлив - да ама той си имаш едруга задача тогава. Какво по дяволите можех да направя? Исках да дам всичко от себе си, за да направя щастлив този, който целеше просто да се изгаври с мен.

Предвидлива - ами да. Онази групичка ми ги внедряваше по няколко на седмица. Всичко можех да очаквам от тях. Той се издаваше.

Надявах се, че ще съумее да е с мен и да загърби тези глупави планчета. На ум се молех, да ме допусне да му дам любовта си.

Сигурна бях, че има здравословни проблеми. Наистина те не биха спрели. Щях да съм щастлива, че ми е позволил да съм с него и в добро и в лошо, и че е оценил любовта ми. В това време той ми разясняваше как влиза под кожата на жените (подбрани, в смисъл неверни - такава аз никога не съм била!) и после ги кара да страдат. Време, в което ми прилагаше разни тактики за побъркване, които на другите жени може и да действат, но аз не съм от тях.

Мислех, че ще се промени, че ще открие човешкото в мен. Но поведението му показваше други. Аз сама взимам решенията за личния си живот, а и за всичко друго. Не могат да ми влияят нито родители, нито приятели.

Оставих го и се отдръпнах, защото говорейки постоянно за жена плюла на любовта му преди време, която не може и на малкия ми пръст да се хване и казвайки ми, че му трябват няколко дни да реши какво иска в одговор на моето "Виж аз те обичам", той все едно ми каза - Разкарай се тъпа играчке, нямам нужда от твоята любов.

Исках да му дам любовта си. Бих преминала през какво ли не, за да съм с него. Той показа неспособност да оцени човешкото, искреното. Гледаше на мен като на някаква кукла, отдушник.

И какво - трябваше да моля някой да ми позволи да му дам всичко от себе си и да го направя щастлив ли? Не мисля! Аз също съм човек. И аз имам право на любов.