Не разбирам от реклами, нито пък от рекламни усмивки, и понеже имам да ти отговарям и на един въпрос от другата тема, ще ти отговоря с един стих, ето такъв:

Загледах се в облаци - чудно красиви,
В този миг към тях полетях.
Светът ми започна да се размива -
забравих и мисъл, и страх.
След миг само ги нямаше, бяха различни.
Все едно, че не бяха същите те.
Но ми остана усмивка, необяснима,
вътре, в самото сърце.

Та... за какво ми е да зяпам реклами?