знам, че детето е тяхно, но те го прехвърлиха на майка ми още когато беше на 6 месеца. Това дете е буйно, свръхактивно от край време и майка не можеше да се справя сама, та и аз започнах да помагам в отглеждането му. И се получи така, че сега то си има две семейства - своето и нашето. И си прави каквото си иска - днес е тук, утре там, където го устройва в момента. Да, но то е раздвоено, защото сме с различни ценностни системи - при тях е задоволена финансово, има всичко, което си поиска, за да се компенсира липсата на внимание, а при нас получава вниманието. Майката не го разбира, защото то е дете-индиго, а тя не е прочела нищо за тези деца. Не знам, детето е точно мое копие, даже изговаряме по еднакъв погрешен начин някои думи. Самата й майка признава, че повече прилича на мен, отколкото на нея и се чуди защо това дете е избрало нея за майка, а не мен. От години говорим, че това дете трябва да разбере кое е истинското му семейство и да не го объркваме повече, но в началото на седмицата отново майка й се обади и ми каза, че не може да я търпи в момента, защото има много проблеми и да я вземем при нас. Та тези дни отново сме заедно - подадохме документи за училище, ходихме няколко дни на театър, тъй като иска да става актриса, днес иска да ходим на кино. Много мои познати ми казват да взема да я осиновя, та да се знае, но детето си е избрало къде да се роди и ще трябва да си научи уроците, както и ние покрай нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите