На този дълбоко философски въпрос съм предизвикана да отговоря дълбоко философски:
1. Навик;
2.Манипулация на религията;
3.Без да искат;
4.Гонят скуката и тъпотията в замрелите си отношения;
5. Трябват им помощници/все пак надеждата някой да ги гледа на стари години умира последна/
6. Жените се разнообразяват и не само -от чисто егоистични причини като майчински инстинкт и "връзване" на платежоспособен мъжки индивид, който после изнудват с детето до живот;
7.Защото са красиви /или само така си мислят/ , богати и интелигентни/или само така си мислят/ и смятат, че правят услуга на човечеството, отглеждайки бъдещ наследник на авоарите си, удостоен с венеца на висшата човешка раса-а именно тяхната генетика;
8.Друго-като например:
-мъжете и жените се доказват като биологични единици-т.е. който не може да направи дете е непълноценен-т.е. предразсъдък;
-така трябва-така им е казала баба им, нейната баба и така до сътворяването на света;
-"Еййй толкова се обичаме-дай да си направим едно бебче"/неосъзнато решение като всички останали/
-"Сега или никога"-здравословен проблем или напреднала детеродна възраст;
-"Много обичам децата-толкова са сладки-мило хайде да си направим едно"-подобни решения граничат с тези за закупуване на домашен любимец;
-"Всичките ми приятели имат деца-време и аз да имам"- тук мотивът е да не изоставаме от другите;
-"Много я обичам, но как да я вържа да не избяга-я да й направя едно бебе-да няма къде мърда"-мъжка мисъл;
-Толкова го о бичам, а толкова е желан от жените, а и той тях -как да го вържа-я да му родя едно /2,5/7/деца;

Да, твърдо съм "за" децата да се питат предварително: къде, как, при кой и в коя географска ширина да се родят-в крайна сметка не е честно спрямо тях да ги пръкнат някъде си, обременени с родителска генетика, без равни шансове за житейски старт, отгледани напълно безотговорно и невежо и да искат от тях да стават човеци-е няма как да стане.

Та...в крайна сметка се оказва, че хората правят деца по всички други причини, но не и заради самото дете-никой не ражда с мисълта- "Ейй колко е красив света, трябва да родя едно дете да му се порадва и то" или пък "Ей аз съм изключително образован, умен, красив, уникален индивид, който ще даде най-доброто на детето си и то ще бъде щастливо от това". За съжаление и никой и не ги прави с мисълта:"Ей, аз съм баси деградето, грозен, психически неуравновесен, беден, неук-срам и позор за човешкото съсловие-я по-добре да не правя дете, че само ще се мъчи горкото с моите гени и нищетата в която ще живее.
Тук -там има проблясъци, които се изразяват в мисълта:"Светът стана отвратително място, хората-също-я по-добре да не създавам поредният мъченик, а ако мога да помогна да някой вече роден."

Та... винаги съм се дразнела на това, че повечето хора не мислят преди да направят дете и не осъзнават, че са отговорни не само за правенето му, но и за това да го изградят като личност и то така, че да бъде полезен и на себе си и на другите. На тези, които са успели с това-свалям шапка, на останалите, които ги "серат" по инерция мога само да кажа:"А Вий сте идиоти..."