един единствен пЪт-нещо се бях разядосала много яко и карам и рева- и веднага на тунелчето -чичко полицай с палката-ограничението там е 80 -аз сЪм 120- спрях и този като дойде и ме видя, а аз не мога спра да цивра/рядко го правя, но като почна няма спиране/-и той: Ама какво се е случило, какво има? Аз какво да му обяснявам-освен да погреба вече покойната си баба-друго не остана. Този миличкият като се засуети-само кЪрпичка не извади, не ме глоби, не ми писа нищо, само ми пее-"успокойте се и на там по-лекичко, обещайте ми, да не стане беля"-някакЪв сЪстрадателен излезна човекЪт-после като трЪгнах като ме напуши един смях -през целият пЪт се смях самичка всеки пЪт когато се сещах за шашнатата му физиономия и опитите му да ме успокоява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите