|
Аманда Кьотцер - Южна Африка
Аманда Кьотцер, две-три години след отказването си, е все още най-добрата състезателка в историята на южноафриканския тенис. Въпреки дребния си ръст (158 см), по време на състезателната си кариера тя достигна завидни висоти. Беше се превърнала в страшилище за една от най-великите - Щефи Граф. В продължилата си 16 години и половина кариера (1988 - 2004) тя успя да спечели 9 турнира (най-престижната й титла е от 1998 в Хилтън Хед), два пъти достигна полуфинал на Аустрелиън Оупън (1996, 1997) и веднъж на Ролан Гарос (1997), три пъти четвъртфинал на ЮЕс Оупън и още веднъж четвъртфинал на Аустрелиън. След победата си над Щефи Граф на Аустрелиън Оупън'97 получава от медиите прякора "Little Assassin" не само заради необичайния си за превърналия се в силов спорт женски тенис ръст, но и заради способността й често да поднася изненади срещу най-добрите. Кьотцер ще бъде запомнена и с атлетичността си, с която по отличен начин компенсира ниския си ръст, с решимостта и любовта си към играта, както и със скромността си извън корта.
1993 носи на Аманда първите й две титли, финал в Индиън Уелс и класиране за финалния шампионат на женската тенис-верига, където достига четвъртфинал, падайки от Граф. През 1995 на турнира в Торонто извършва нещо забележително в кариерата си, побеждавайки в един и същи турнир три състезателки от топ 5 на света - No.1 Граф, No.4 Новотна и No.5 Пиърс, като едва на финала губи от завръщащата се след неприятен инцидент и дълго отсъствие и мачкаща всичко по пътя си Моника Селеш. 1997 е най-добрата година на Кьотцер. Не само че достига два полуфинала на турнири от Големия Шлем (Аустрелиън Оупън и Ролан Гарос, като и на двата турнира побеждава Щефи Граф, а в Париж е на косъм от финала, губейки с 5/7 в третия сет от бъдещата шампионка Майоли), пробива в първата десятка и завършва годината на трето място, печели два турнира (Будапеща и Люксембург), но става и едва шестата тенисистка, нанесла три или повече поражения на великата Граф в една календарна година - едното, особено болезнено - 6/0 6/1 на турнира в Берлин (най-лошата загуба на германката, горката Щефи, помня го мача много добре...), и другите две на Аустрелиън Оупън и Ролан Гарос. Като цяло хед-ту-хедът на Аманда срещу Граф е доста отрицателен (4-11), но пък през 1997 малката южноафриканка е безпорната царица в мачовете помежду им и си отмъщава на Граф за изказванията, че в играта на Аманда няма нищо, което би могло да я уязви. Освен това в същата година Аманда достига полуфиналите на цели десет турнира и изиграва 87 мача (най-много в цялата верига), от които печели 61. За да допълним постиженията й през великата за нея 1997, трябва да споменем и, че при връчването на годишните награди на WTA Кьотцер е единствената, получила цели три приза - на медиите за най-напреднала тенисистка, на състезателките за спортсменство и наградата Diamond ACES, присъждана на тенисистката, допринесла най-много за подобряване на контакта играчи-фенове, както и за популяризирането на женския тенис чрез дейности извън корта. През 2001 за девети пореден път участва на финалния шампионат на WTA.
Аманда Кьотцер е родена на 22 октомври 1971 в Хоопщад в Южна Африка. Има три сестри, а баща й Нико, бивш тенисист и впоследствие адвокат, е този, благодарение на когото започва да се занимава с тенис. През 1989 при първото си участие в турнир от Големия Шлем достига четвъртия кръг на Ролан Гарос, но цели пет години трябва да изминат докато успее да повтори това постижение. До 1997 изглежда, че всичко, което Кьотцер притежава е дефанзивна, предвидима игра от задна линия, която понякога изтощава съперничките, но рядко дава впечатляващи резултати. Аманда споделя, че единственото нещо, което чувала по повод на играта си, било, че в нея нямало достатъчно разнообразие. Стилът й отразява този на единствения й опонент от детските години: стената зад семейния тенис корт в Хоопщад, където тя е изпращана да се упражнява, тъй като била твърде малка, за да играе на корта с двете си по-големи сестри. За поощрение бащата Нико й дава пари, когато успее да уцели определени мишени. "Мисля, че оттук започна професионалната ми кариера", шегува се Аманда.
През 1997 Кьотцер започва да работи с нов треньор - Гавин Хопър, австралиец, който по същото време тренира и Марк Филипусис - и нещата се обръщат на 180 градуса. Хопър убеждава Кьотцер да се откаже от класическия си форхенд и да започне да го удря с по-отворена стойка, с лице към мрежата. След това я съветва да дръпне точката на контакт с топката при форхенд, нейния традиционно по-слаб удар, по-назад към тялото. "В съвременния тенис, въпреки че всички все още говорят за удряне на топката пред тялото, повечето играчи като испанците например изтеглят точките на контакт доста по-назад", твърди Хопър. "Удряйки топката толкова отпред, Аманда не можеше да развие достатъчно скорост с ракетата. Дръпването назад й помага и да маскира удара много по-добре." Кьотцер се съгласява с готовност да внесе тези корекции в играта си, което е изумително при един играч с вече развита техника и говори за доверието, с което се отнася към новия си треньор. Подобрява изпълнението на сервиз и сменя ракетата си с нова, екстра-дългата 28-инчова Prince Thunder Longbody 750. "Наложи се сериозно да работя върху баланса си, за да мога да свикна с промените и мисля, че това много ми помогна", твърди Кьотцер. "Сега осъзнавам по нов начин, че ако искаш да удряш топката по-силно, трябва да имаш баланс. По този начин подобрих и форхенда, и бекхенда си." Всички тези промени в ударите обаче бледнеят пред новостите, които Хопър внася в тренировъчния й режим извън корта. "Когато бях по-млада, тренирах доста усилено бегово и съм наясно какво означава действително да напрягаш тялото си. Но никога преди не бях тренирала с тежести", казва Кьотцер. Някои тенисисти по онова време смятат, че такъв маниер на трениране е опасен, защото с високата си интензивност предизвиква бързо отказване, но Аманда Кьотцер е убедена, че освен че я е довел до много по-добра физическа форма, Хопър е допринесъл и за израстването на психическите, техническите и тактическите й качества. В резултат на това през 1997 Кьотцер е в състояние да се бори с далеч по-мощни физически опонентки и да разчита, че ще успее да надделее дори и само заради по-добрата си подготовка. Понякога продължава да й липсва сила срещу големите, но вече не е лесна плячка за офанзивни тенисистки като Граф. Тайната на успехите й срещу Граф през 1997 е обаче най-вече подобреният форхенд. Граф е затруднена да предвиди пласирането и скоростта му и това я принуждава да бъде по-предпазлива и да остава на задната линия, където да си разменя удари с една Кьотцер, която не се притеснява да го прави цяла нощ, ако се наложи. Малко състезателки са успявали така да влязат под кожата на Граф, както Аманда съумява. Селеш, една от тези, които са успявали, коментира: "Тя наистина е наясно с играта на Щефи." В друг коментар относно Кьотцер Селеш споделя: "Това, което харесвам у нея е, че наистина оползотворява абсолютно всичко, с което разполага."
Няколко любопитни факта за Аманда Кьотцер
--- Мястото, където с най-голямо удоволствие прекарва своите ваканции, е националният парк Йосемити в САЩ.
--- Като свои хобита споменава четенето, пазаруването и чуждите езици.
--- Любимата й дреха са дънки Ливайс 517.
--- Любима историческа личност - Христофор Колумб.
--- Любим музикален инструмент - тромбонът в джаз оркестър.
--- Любимите й филми са "Усещане за жена" и "Танцуващият с вълци".
--- Запитана кое животно би я описало най-добре, отговаря без да се замисля -Мини Маус.
--- Запитана за най-неприятния си съквартирант по турнирите, тя отговаря: "Споделяла съм стая с много тенисистки, особено когато бях по-млада, но най-тежкият ми съквартирант е собственият ми баща, съжалявам, че трябва да го кажа...но и сестра ми би се съгласила, че той доста похърква."
--- Като един от най-вълнуващите моменти в кариерата и живота си ще запомни завинаги срещата си с Нелсън Мандела по време на Олимпийските игри в Барселона през 1992. "Толкова много означаваше за мен, наистина...Даде ми невероятна енергия."
Ако някой иска да прочете нещо повече, тук има събрани доста статии за Аманда: .
We all go home...
|
Аманда Кьотцер [re: heops]
