Здравей,
аз съм една малка лелка и не съм и предполагала, че на моите години ще яхна (не метлата), а велосипед. Като дете обичах да се шлая с колелото насам натам, но преди две години си купих едно съвсем обикновено колело и започнах да ходя на работа с него. В началото беше доста уморително и мързелът крещеше "Хайде, днес можеш да вземеш такси!", но умората се овладя след няколко месеца и сега съм много доволна, че успях да надвия себе си. Не съм виртуоз, май и няма да бъда. Много се радвам на хора, доста по-млади от мен, които правят трикове в парка. Аз няма да се науча май на това. Обаче тялото ми се чувства по-засмяно и живо и знам, че си струваше.
Не се отказвай! Определено има смисъл, макар в началото да изглежда голям зор.
Успех!