Две скрити съществености улавям в разказа ти. Прозрачността на изказа ти щеше да блесне още по-силно ако беше не така напорист и вял в стремежа си да квалифицираш нечии творения, макар и неясни за самия теб. Първата- слаба информираност относно гениално-прости и рутинно изобретателни гяволии, все още, не станали разбира се, достояние на обърни внимание, на изобретателното съсловие на обществото, та камо ли на теб. Помисли малко, върху това, защо ли все още не са станали достояние. Примерът ти с рошавия е колкото показателен, толкова и несъществен за самия теб, от страна на желанието ти да надникнеш в кухнята на творенията, та да скалъпиш твърде сондажен персонаж. Втората- нарочно обвързваща заинтересованост от твоя страна, крещящо не кореспондираща с това да се домогнеш до разковничето, а защо не и тук да се позамислиш малко, защо и защо и пак защо, е тъй трудно откриваема и тъй трудно разбираема материята, която се стремиш да рабереш.