Тъкмо се порових в библиотеката. С няколко думи:

На Земята гравитацията я усещаме като цялостен вектор (трудно различаваме векторните съставки), чрез вестибюларната система. Системата бива постоянно додатвана от зрителни и мускулни усещания. Телесната реакция е създадена (и доразвита) да счита вестибюларни, зрителни, и мускулни усещания като произхождащи от униформено гравитационно поле.

При малки радиуси на въртене, гравитационните градиенти и стегнатата околност водят до разминаване на вестибюларни, зрителни, и мускулни усещания. Тялото не знае как да реагира. От объркването, и грешните двигателни сигнали, се достига до усет на неудобство, и в крайна сметка до усет на дезориентация. Може би след много, много, много дълго време в такива условия тялото да успее да се нагоди. Но положението на вестибюларния апарат спрямо очи и телесни мускули няма начин да е фиксирано - и за сега май няма прогнози за "нагаждане". В размерите на днешните космически кораби. Допълнително усложнение е, че човек е чуствителен към самата ъглова скорост. Така че тя слага долен предел на радиуса. Както изглежда.

Инцидентно, най-важният резултат от гравитационните градиенти върху кръво-обращението е захранването на сърдечния мускул. Стига той да е захранен - и да помпа номинално количество кръв, другите градиент ефекти не са толкова критични.

Този път не можах да видя радиуса на въртене, в който вестибюларен апарат, зрение, и мускули ще дават приблизително синхронизирани сигнали. Между 6 и 10 метра ми се върти в главата, но не съм сигурен. Човек може доста точно да усеща разлики от 0.1 гравитация в общото векторно ускорение. Така че, теоретически, радиус на въртене, при който гравитационната разлика между глава и крака е по-малко от 0.1, да кажем 0.05, би бил добре. Усложнението (в тези неща винаги има усложнение!) е, че колкото е по-малка гравитацията, толкова ПО-чуствителен е човек към разлики в нея! Нека, значи, друснем още един фактор от 2, и гоним гравитационна разлика от 0.025 макс. Това като параметрична преценка, нали?

До като търсех материалите за гравитацията прелистих през материали за проблеми на дихателните пътища в безтегловност. Интересното е, че филтрационната ефективност на нос и горни дихателни пътища е повишена! Завихрянето на вдишвания въздух от носа много ефикасно блъска парченцата мърсотия в мукозираните стени на носната кухина. Това не става така ефикасно на Земята. Значи, астро/космо-навти могат да работят при повишена концентрация на замърсяване на въздуха! ОБАЧЕ! Мине ли външно тяло през филтрационната система на горните дихателни пътища, ефектът върху белите дробове е много по-тежък, заради отсъствие на гравитационен дренаж.

Завършвам със силната бележка, че горното е мой сбор от каквото прелистих, и че не съм лекар! Да съм сгрешил - няма начин! Аз никога не греша! Обаче може да съм се объркал, или смутил. А може и авторите на материалите да не са се изказали достатъчно ясно. Да са ме подвели, значи.

Ако ти си Тони, като Тони, много поздрави!

Да добавя, за истрелването на изпражненията от совалката: тъкмо разни юнаци бутат изчисления за вероятности на сблъсък с разни космически тела. Това космосът около Земята, то супа станал! Супа! А някои отпадъци от космически кораби и ракети и железария отскачат чак в слънчева орбита... Не му е времето да се изстрелват още боклуци!