|
Тема |
Puking apart [re: Св. Скромни] |
|
Автор | Toni (Нерегистриран) | |
Публикувано | 06.11.00 21:26 |
|
|
Абе, интересен проблем, въпреки неприятното си естество. Каква е енергитичната спънка да се изхвърля навън? Определено се изразходва доста енергия за да се разруши "тялото" и да се ускори на частици към стените на съда. Доста повече, отколкото само да го ускориш надолу към земята. Поне според мен. Естествено, че ако се сблъска с нещо на по-ниска орбита, ще го направи на трески. Не съм сигурен, станцията на каква височина се носи и с каква скорост, но определено е достатъчна. Относителни скорости от двайсетина и кусур хиляди км/ч са си майтап отвсякъде. Въпросът не е да се задържи дълго време на орбита, а да замине по кратка спирала надолу. Единственият проблем, както аз го виждам е реакцията от "изстрелването", обаче тя едва ли би повлияла на траекторията на такъв масивен апарат като станцията или совалката. Де да знаеш, може пък и да го ускори нанякъде.
Иначе, като споменаваш за пневмонията и за давенето, голям цирк е да си пийнеш бира или друга газирана простотия. После не могат да те оправят. Ще трябва да те въртят в центрофуга. Като стана дума за центрофугата - това с центробежната сила, която да замести гравитационната е достатъчно стара идея. Още в "Космическата одисея" се въртяха в едни скачени сфери. В такъв случай, обаче имаме големи маси на разстояние от оста на тягата при ускоренията (вярно, че могат да се прибират към оста при работа на двигателя и после да се отдалечават). Не е ли по-добре цилиндричен кораб и да се разхождат по стената? Вярно, радиусът ще е по-малък и за еднакво центростремително ускорение ще трябва по-висока ъглова скорост, спрямо скачените топки.
Без разни инерционни сили да придадат някаква тежест, смятай какво ще е година и половина да атрофираш в безтегловност и изведнъж - на Марс, въпреки, че гравитацията му е бая по-мижава от земната. Няма да можеш и името да си кажеш.
Що се отнася до повръщането. Нали сам си създаваш налягане, което да изхвърли всичко навън, а веднъж като го засилиш ще си продължи напред, а няма да ти се лепне на лицето. Не съм съгласен, че на земята гравитацията е тази, която те предпазва от удавяне. Мисля, че е налягането в стомаха и в дробовете. Те сигурно така и са го решили горе. Малко подналягане в плика и си готов.
Да-а-а, и в космическите полети няма романтика и идеализъм. Лайняна работа излезе и тази, значи.
|
| |
|
|
|