Коминът на парашут е дупка в центъра, която позволява на запряния въздух да изтича през нея - вместо да се "разлива" през периферията. "Разливането" клати парашута, в най-добрия случай; иначе може да нагъне тъканта, от което парашутът да започне да колапсира - и да загуби съпротивление, в добър вариант; лошият е колапсиралият парашут да се омотае около носения предмет...

Има начини парашут да бъде стабилизиран без комин. Чрез бъзикни с порозността на тъканта, или с формата на раздутата форма, или с натягането на периферни кабели, и прочие. Или чрез замяна на монолитна тъкан с композиция, от ивици, най-често. Всичко това е функция на носената маса, под парашута... И на въздушната среда, в смисъл гладкост, скоростни вектори, завихряния, ала-бала... Голяма бъзикня, значи! Изчислителната течна динамика в това поле още пасе трева. По-точно, пълзи под тревата, в червиен стадий. Майката му са въздушни тунели и полеви изпитания!

Ще кажеш - голям праз ако парашутът се клати, леко. Ако е само колкото да се чупят крака на парашутисти - дал Бог момчета за трепане! Обаче я турни парашут на нещо ЦЕННО! Добави височка скорост. Турни синтетични влакна в парашутните кабели. И гледай как някоя модалност във вибрацията (клатенето, де) на парашута така хубаво се фокусира в точка в кабел(и), че от бързина на деформация точката се нагрява. До размекване на синтетичните влакна. От което те се скъсват, по-точно разтапят локално. И отиде ЦЕННИЯТ предмет!

А да спирам, че май отговорът ми зари въпроса!