Да, така е с приборната скорост. Указаната скорост е пъти по-ниска от реалната, но това изобщо не бърка пилотите, който я имат за основен показател въпреки грешката.

Но със скоростта на срива е хем тъй, хем не. При земята самолетът има голям резерв скорости (може да ускори сравнително бързо), голям резерв аеродинамични компоновки (може да се изчисти аеродинамично сравнително бързо -- колесник, механизация, въздушни спирачки), както и (освен съвсем близо до земята) достатъчен маневрен резерв (може бързо да се насочи надолу за ускоряване). Тия резерви поединично или вкупом дават на пилотите възможности своевременно да възстановят скоростта и оттам -- обтичането, и да предодвратят срива.

Но на височина резервите постепенно се изчерпват, докато на абсолютния "таван" на самолета скоростта на срива е равна на постижимата въздушна скорост (то ест, над абсолютния таван скоростта на срива надвишава постижимата въздушна скорост!). Тъй като това прави срива неизбежен, фактическият таван (отвъд който е забранено да се набира височина) се определя като по-нисък с 1000-2000 метра от абсолютния. Това дава диапазон от няколко възела или десетки от Мах за измъкване от срив.