Слънчевата радиация не зависи само от близостта на дадена планета до слънцето. Важна е и облъчената площ (сещай се колко голяма е на Юпитер).
Малко данни за Венера:
Венера има атмосфера, съдържаща главно въглероден диоксид и малко количество азот. Налягането на повърхността на планетата е огромно — 90 пъти по-високо от това на земното морско равнище или еквивалентно на налягането в земните океани на около 1 km дълбочина. Атмосферата, богата на CO2, поражда силен парников ефект и повишава температурата на повърхността с повече от 400 °C над стойността, която тя би имала, ако Венера нямаше атмосфера. В ниските екваториални райони температурата на повърхността достига до 500 °C. Поради този факт, повърхността на Венера, взета като цяло, е по-гореща от тази на Меркурий, независимо от факта, че Венера е почти два пъти по-далече от Слънцето и съответно получава само 25% от слънчевата енергия, която получава Меркурий (2613,9 W/m² в горните части на атмосферата и само 1071,1 W/m² на повърхността).

Поради конвекцията и топлинната инертност на нейната гъста атмосфера, на Венера температурата не се изменя значително между дневната и нощната страна, въпреки изключително бавното въртене на планетата (по-малко от един оборот за една венерина година; на екватора скоростта на въртене е едва 6,5 km/h). Ветровете в горните слоеве на атмосферата обикалят планетата само за 4 дни, като подпомагат разпределението на слънчевата топлина.

Слънчевата енергия е много по-ниска на повърхността на планетата спрямо горните слоеве на атмосферата и поради нейната гъста облачна покривка, която отразява по-голямата част от енергията обратно в космоса. Болометричното албедо на Венера е приблизително 60%, а видимото ѝ албедо е дори още по-високо. Без наличието на парников ефект температурата на Венера би била много близка до температурата на повърхността на Земята. Честа грешка е да се мисли, че гъстата атмосфера сама по себе си задържа топлината на повърхността на планетата; всъщност единствено въглеродния диоксид е парников газ, а гъстата атмосфера като цяло отразява голяма част от слънчевите лъчи.

Малко данни за Юпитер:

Юпитер е 2,5 пъти по-масивен от всички останали планети в Слънчевата система взети заедно — толкова масивен, че барицентърът му със Слънцето лежи над повърхността на Слънцето (на 1,068 слънчеви радиуса от центъра на звездата). Юпитер е 318 пъти по-масивен от Земята, има диаметър 11 пъти по-голям от земния и обемът му е 1300 пъти земния. Понякога той бива наричан неуспяла звезда, но със същия успех можем да наречем някой астероид неуспяла планета. Въпреки размерите му, извън слънчевата система са открити планети дори с още по-голяма маса. Счита се, че Юпитер има максималните размери, които едно „студено тяло“ (в чието ядро не протичат термоядрени реакции) може да достигне. Ако планетата е по-масивна, то нейните размери ще намалеят поради увеличената й плътност и ако тя стане достатъчно масивна (около 70–75 маси на Юпитер) във вътрешността й ще започнат да текат термоядрени реакции и планетата ще се превърне в звезда. Границата между планета и най-малките известни звезди — кафяви джуджета не е ясно изразена, въпреки особените спректрални линии на последните.

Юпитер се върти най-бързо от всички планети в Слънчевата система, в резултат на което полюсите й са видимо сплеснати.

Такаааааа....
Сега коя планета поема повече слънчева радиация?
Коя се върти по-бързо?

Имай предвид, че в Юпитер не протичат термоядрени реакции, ядрото е съставено изцяло от водород (а не плазма), така че за никакви токове в ядрото не може да става дума, нито пък за елемент със собствено магнитно поле (желязо, кобалт или никел).

Бързото въртене е причина за по-яркото изразяване на кориолисовите сили и оттам по-големите токове, респ. магнитно поле...