|
Тема |
Re: Червени облаци и вятър [re: Meмeнтoмopи] |
|
Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
|
Публикувано | 02.12.08 21:40 |
|
|
Знаех си, че си паднал от Марс.
Да поясня. С приближаването на слънцето към хоризонта се увеличава пътят, който лъчите изминават в атмосферата. Когато слъцето е на самия хоризонт, лъчите му изминават около 35 пъти по-дьлъг път, отколкото от зенита. Обаче колкото по-дьлъг път изминат лъчите в атмосферата, толкова повече те се разсейват и отслабват. Поради това, че най-много се разсейват виолетовите и сините лъчи, след като са изминали такъв дълъг път в атмосферата, те са успели напълно да се разсеят. Тогава до нас достигат само червените и оранжевите лъчи. Затова при изгрев и залез виждаме диска на Слънцето и Луната червени. Щом подолните атмосферни слоеве се огряват от червените лъчи на залязващото или изгряващото слъцце, то ясно е, че общата окраска на небосвода ще бъде червена. В действителност на този общ фон имаме богато разнообразие на цветове. На голяма височина атмосферата е чиста и почти не съдържа прах и водни капки. Там разсейването става от молекулите на въздуха и е причина за синия цвят на небето. На по-малка височина съдържанието на прах и водни капки е по-голяма. Те също разсейват най-много сините лъчи, но не талкова, колкото въздушните молекули. Поради това цветът на тези слоеве е бледосин или даже зеленикав. Най-после долните въздушни слоеве съдържат най-много прах и големи водни капки, които почти еднакво разсейват всички видове лъчи. Но поради дългия път, изминат от тях в атмосферата, в края на краищата тези слоеве са оцветени предимно в червени, оранжеви и жълти тонове. Във всекио тделен случай съчетаването на цветовете зависи от метеорологичните условия и характера на въздушните маси.
Queen's only
|
| |
|
|
|