О, ще те прочетат. Не са малко хората, които четат в клуба, макар и да не пишат.

Искам да се пенсионирам,да си сменя телефонния номер и да забравя.Да забравя,че съм бил лекар.

Много рано е за пенсиониране. А и в нашата професия, си оставаш лекар, дори и да си вече пенсионер. Не само, защото можеш още да работиш (доста колеги го правят), но и понеже това е вътрешното ти усещане; трудно е откъсването от всичко научено, практикувано и от нещо, което се е превърнало в инстинкт почти - да помогнеш на болен/пострадал човек.

Това е най-хубавата професия. Или поне една от най-прекрасните.
Едно време се е знаело - докторът, учителят и попът са били най-уважаваните хора.
Сега, със загубата на част от важните морални ценности, лекарят загуби онова, което заслужава. Дори не говоря за уважение, а за нормално човешко отношение.

Но все пак има пациенти, които се изказват положително за техните лекари, окуражават ги с думи и може и да ги обичат. Даже само затова си струва да продължиш напред и да вярваш, че си нужен с труда си, независимо от всичко лошо като отношение, което си видял по своя професионален път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите