Здравейте колеги,

Отдавна не бях писал тук, но сега имам повод.
Въпросът е много хубав. Като университетски преподавател по аналитична химия и като реално работещ анализ човек ще коментирам и двете страни.

Съвременната аналитична химия избягва използването на извънсистемни единици, т.е. предпочитаме моларност. В реалната аналитична практика (имам предвид титриметрия) моларността не е много удобна, особено при нееквивалентни процеси - било то киселинно-основни или други. Поради тази причина все още, от практически удобства продължаваме да използваме нормалността. Особено в редоксиметрията, където изравняването е с най-различни коефициенти. Единственият титриметричен метод където смело употребяваме моларност е комплексометрията, по обясними причини.

Аз лично съм "за" нормалността в ежедневната практика.

Що се отнася до титър и фактор, то те са наистина отживелица, но по-старото поколение лаборанти (завършили техникумите) ги предпочитат по навик. Факторът е съотношението между нормалността на приготвения разтвор към желаната. Например, ако реалната нормалност е 0,1105, а по методика трябва да работим с 0,1000, то факторът е 0,1105/0,1000=1,105.

Общо взето дали ще смятаме с фактор или с реална нормалност - все едно, въпрос на навик и предпочитания.

Що се отнася до стандартизирането на солна киселина, няма проблем да се стандартизира с р-р на натриева основа с точна концентрация, стига последният да е стандартизиран непосредствено преди определянето. Това обаче рядко е така.

Натриевият тетраборат декахидрат(боракс) е най-добрият вариант за стандартизиране на солна киселина, тъй като карбоната изисква строга подготовка преди използване (накаляване, сушене). Лично аз бих предпочел стандартен разтвор на боракс пред единична проба - по-лесно и бързо е.
Остава въпросът за индикатора...

Поздрави,
Р.Е.