От гледна точка на една работеща система като тази в германия бих се съгласил с теб. Макар че имам страшно много неизяснени въпроси, но предполагам че ако всичко друго е вред тогава е важно какво е приложението на познанията и уменията.
За съжаление обаче нещата на които съм се нагледал в институтите са ме направили голям циник. :) То си и личи есстествено.
За института в който работя мога доста неща да кажа. Но ако се ограничим само в областта на техническата екипираност, имаме на разположение апаратура над средното ниво като разнообразие. Средното родно институтско ниво естествено. Проблема е че цялата тази апаратура е вече почти неадекватна за съвремените изиссквания. Иначе имеме ICP-OES (ICP методите са ми слабост още от студентските години), имаме NIR, който също е един много интересен метод но конкретно нашия апарат е почти античен и не позволява точно това което е най-голямата сила на метода. Имаме и различни стари апарати познати ни още от училище като прословутия спекол 11 и рефрактометър на аббе. :) (споменавам ги като апарати които имат някъква сантиментална или дори музейна стойност, но въпреки това работят ежедневно при нас поради липса на съвременна алтернатива). Имаме и няколко уникални (по-скоро изключително редки) за България апарата като апарат за измерване на водна активност датиран някъде от 80-те, както и един доста особен апарат за измерване на цвят. Току що при разговор с един колега физик той сподели че въпреки старателните му усилия не е успял да намери нищо за него в нета. Отново е взет още през 80-те. Има и още няколко апарата в технологичните лаборатории които не съм виждал и не съм се интересувал какво точно правят. Всъщност ако трябва да конкретизирам единствения съвременен апарат купен през последните 5-6 години е един апарат за определяне на азот по келдал. Една прекрасна апаратура която показва какво може една химична лаборатория оборудвана със съвременна апаратура. Всичко останло правим или по класическите методи (мокра химия) или ако е възможно на някой от наличните антични апарати. Това което много ни липсва като институт занимаващ се с храни е течен хроматограф.

По въпроса за работа на запад, наистина смятам че е нормално един по-амбициозен химик да го вземе предвид като вариант. По лични причини този вариант за мен не е опция. Не е опция дори работата в софия. Всъщност наистина от няколко години обмислям периодично промяна на работното място не толкова поради заплащането а поради желанието ми да работя в система която сама по себеси работи, а не се движи по инерция (или дори я спъват нарочно) както е положението с родната "наука". Но до сега опитите ми са се изчерпали само с подаването на СВ-та по няколко обяви и с двудневна проба в марвел, където осъзнах че от мен търговец няма да стане. Проблема е че наличието на държавнофинансирани лаборатории променя пазарните отношения и на практика не позволява свободното развитие на този пазар (имам предвид главно трудовия пазар за химици). Сега се отварят много възможности за контролни лаборатории, още повече че потенциала на пловдив е да се превърне в производствен център на България, но все още натиска е тези контролни лаборатории да са държавни. Което автоматично означава държавно регулирани ниски заплати и смешно ниска ефективност по тази причина. Така че не знам, опитвам се да бъда оптимист, но е трудно. :)

Въображението е единственото оръжие срещу реалността.

Редактирано от Merlinmr на 18.05.10 11:51.