Ако гледаме теорията на Брьонстед и Лоури, в много случаи границата между процесите хидролиза и дисоциация е условна, но понякога е удобно да говорим за дисоциация (в смисъла на Арениусовата теория) - и в случая не виждам проблем да го правя. По-правилно би било да кажа дисоциативна солватация (хидратация), но не и хидролиза. Това са подробности.

Въпросът ми към органичните киселини е дали е възможно да отделят водороден протон а ,,опашката,, да остане в кристала?Така като се замисля би трябвало само молекулите в най външния слой на кристала които са в досег с водата да отделят протон и процеса да спре до тук

Хъм, какво значи "най-външния слой" - омешал си термодинамика и кинетика - разтворимостта на веществото не зависи от дифузията на йоните извън кристала, от това зависи само скоростта на установяване на равновесието. С повишаване на температурата, кинетичната енергия на йоните расте и те по-трудно се съутаяват - твърде много енергия и висока ентропия. Това, пак казвам е условно - някои вещества имат положителна топлина на разтваряне и с повишаване на Т, разтворимостта им пада.

Това, което описваш - с отрицателно заредена повърхност на кристала и положително зареден разтвор - не се наблюдава точно така. Кристалът може да има повърхностен заряд, поради повърхностна хидролиза/дисоциация или асоциация на йони, но около него има компенсиращ двоен електричен слой, самият разтвор остава електрически незареден. Такова, например, е приблизително поведението на йонообменните смоли. Но за киселините - слабата киселинност при ниски температури се дължи на разтворените и дисоцииринани молекули.

Тази "нерастворимост на самия кристал", за която говориш, е илюзорна - кристалът се разтваря, но малко - ти просто не можеш да го видиш.

Що не вземеш да почетеш малко физикохимия - нещата може да ти се поизяснят.

ПП:При металните сулфидите не е много коректно да се говори за "молекули"...


----
бял подпис на бяло поле

Редактирано от linjack на 15.01.10 20:02.