Може да се тръгне от меден сулфат. Ако към разтвора му се добви разтвор на натриев цитрат, получен чрез прибавяне на сода бикарбонат към разтвор на лимонтозу докато престанат да се отделят мехурчета, като внимаваш содата да не е в излишък, ще падне бледосиня, лесна за флитруване утайка от меден цитрат. Това е по мой много далечен спомен, правил съм го от безцелен интерес още като дете. Дали обаче не е било тартарат, т.е. дали лимонтозуто не е било винена киселина, а не оцетна - не помня.
Още по-лесно е да утаиш меден хидроокис, като алкализираш внимтелно с натриева основа разтвора на син камък, примерно до обезцветяване на разтвора или до бледосин цвят. Получената небесносиня утайка суспендирай с разтвор на лимонена киселина в излишък. Вероятно можеш да утаиш основен меден карбонат от разтвора на син камък със сода бикарбонат и отново да суспендираш в разтвор на лимонена киселина. В този случай следва да се образуват мехурчета от въглероден двуокис.
А за каво ти е меден цитрат?