Приливните сили тук пак са от значение. Просто действието и посоката им не са толкова прости и очевидни, както обикновено се описват опростено по книгите.

Процесът на събиране на облакът в планета е бавен, за това време Юпитер прави огромно количество обороти около слънцето, т.е. въздейства на всички части на бъдещият астероиден пояс. И се получава следната картинка, известна във физиката като задачата за три тела - Слънцето, Юпитер и най-близкото му парче от астероидният пояс. Известно е, че тази задача дава непериодични орбити и на трите тела, като в случая най-засегнато ще бъде най-лекото и най-бързо движещото се - а именно парчето от астероидният пояс най-близо до Юпитер в момента, което се стреми да образува планета заедно с останалите парчета. И това парче според тази задача за трите тела ще бъде всячески отклонявано от орбитата, която следва около слънцето - което ще попречи да се срещне с други парчета и да образува планета. Тоест това въздействие разпръсква облакът от който би се образувала бъдещата планета. Ако го нямаше Юпитер, парченцата щяхя дълго да си летят по съвсем близки орбити около слънцето и постепенно щяха да се привлекат гравитационно. В случая имат малшанс, наличието на Юпитер. Достатъчно е слабо въздействие, но продължаващо дълго време, каквато е и ситуацията. И не само Юпитер действа на астероидния пояс, и големите планети зад него също дават непренебрежимо влияние. Юпитер въздейства дори върху орбитата на Меркурий, давайки съществена добавка към изместването на голямата му полуос с няколко стотин ъглови секунди на век, което са го забелязали преди почти 150 години още. А един век е нищожен интервал време при планетообразуването.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите