Ти разсъждаваш на база обилно количество предразсъдъци.

И вълна, и частица са абстракции. Тоест те са само понятия с определени свойства, които се използват в модели за описание на реални обекти. Човек мисли с модели, така че да мисли и разбира в абстракции си е в реда на нещата.

Всяка абстракция има граница на приложение. В случая с вълна, тази граница на приложение се ограничава от големи обеми/плътности. И водната вълна, и електромагнитната, и звуковата, работят добре когато не се вглеждаме на микро ниво, т.е. когато локалните взаимодействия на частиците на средата могат да се осреднят и да останат само средните наблюдаеми стойности. Когато отидем много на дребно (или силно намалим плътността на средата), започва да се проявява поведението на отделните частици от средата, и абстракцията започва да се разрушава. Тогава разбираме че вълна реално няма, има друго, по-сложно поведение на материята.

В реда на тази абстракция, както водната вълна е колективно движение на водни молекули, звуковата - на въздушни, оказва се че светлината е колективно движение на фотони. Демек ако настояваш на светоносен етер, среда, колективът фотони е идеалният кандидат за това. Качествата му, различаващи го от неподвижните среди за които е издялкана абстракцията за водната и звукова вълни, дават нови свойства на абстракцията. И няма мърдане от тука, защото абстракцията се прави като обобщение на опита, а абстракцията за светлина и фотон е дошла от там.

В случая се бъркаш защото произволно разсъждаваш в посока вълнови свойства, предварително (от тук идва термина предразсъдък) надарявайки абстракцията с определени мисловни товари, без да се съобразяваш с опита (такова натоварване на абстракцията трябва да се прави много внимателно, не юрбулишката, дайте да дадем щото ни харесва така). Звучало ти нещо абсурдно? Ами погледни абстракцията за водната вълна и за звука на атомно ниво, там няма ли същият абсурд? Не е ли абсурдно, че хаотичното термично движение на молекулите може да е причина да имаме вълни в макроскопски план? Но в крайна сметка поведението на макро-вълната се определя от поведението на тези микрочастици, независимо от хаоса царящ между тях. Защо поведението на светлината да не се определя от поведението на фотоните?

Естественио че сам фотон не е вълна, това го повторихме десетки пъти. Но е факт че фотоните ги има, факт е че светлината е тяхно поведение, факт е че абстракцията трябва да се съобразява с това. Такива твърдения, това не можело, онова не можело, не се основават на опита (и следователно на реална абстракция), а на капризи, проблеми с възприятието на света. Несъзнателно се поставяш в центъра на света, и всичко което не може да обработи ограниченото ти човешко съзнание, го обявяваш невъзможно за съществуване. Това личи като следствие от декларациите тука. По този начин си отрязваш реална основа за изграждане на читав модел с който да мислиш и който да описва реалният свят - ограничаваш се в опити за създаване на модел който да обслужва куци абстракции, идващи от немощни представи, а не инспирирани от наблюдението.

А вече изграждането на модел, с прилагането на досега получените допълнителни знания, води до изчистване на абстракцията, обяснявайки и предсказвайки нови свойства на модела на тази абстракция. Възможността количествено да обвържеш модела с експеримента е задължително условие за корелация на модела с реалността. И възможността да изведеш математически някакво свойство е необходимо (но не и достатъчно) условие за това.

И тук скачането срещу квантовата механика изглежда смешно и тъжно. Тъжно, защото не разбираш срещу какво протестираш, непознавайки го. Смешно, защото за протестиране трябва някакви основания - невъзможност да се опише реалността от квантовата механика, т.е. провал на модела, или наличието на по-добър модел. Останалият вариант, основанието, че "квантовата механика е лоша защо аз не я разбирам" не е нито смешно нито тъжно - то е симптом.


В общи линии това което си написал е вярно, и аз го приемам. Всъщност това не се отнася само до мен, а за всеки който отделя от времето си за физиката, включително и теб. За жалост ти самия не го приемаш и се ограничаваш от рамките на наученото и от неспособността ти сам да излезнеш извън тези рамки. А гледайки от ограниченото си пространство на нещо непознато което е извън твоите рамки , ти отхвърляш непознатото като го квалифицираш за грешно. Това е едно от качествата на хората лишени от въображение. Въображението е голямо нещо, Айнщайн го е казал, стига да не се бърка с фантазирането :).

Markup