С такова разбиране за космическа атмосфера не мога да не се съглася. Но опитът ми да си представя как точно тази космическа атмосфера действа като толкова силна лупа, не ми се удава. Все пак да забравим за момент гравитацията като причина за отклонение на светлинните лъчи...

Факт е, че поне в планетарните системи има всичко от изброеното (силно разредени газове, прахове, камъни, лед, плазма и какво ли още не).

Между звездите в една галактика - изброеното е в далеч, далеч по-малки концентрации. За няколко милиарда години при обикалянето около центъра на галактиката планетарните системи са забърсали, каквото са могли, от разредените газове. Камъните и ледът нямат шанс да се откъснат от планетарните системи, където са образувани. Изключение прави материалът, разпръснат от нови и свръхнови, така че да речем, че и тук съм съгласна с теб донякъде.

Между галактиките концентрацията на изброеното клони към нула. Просто до там и новите, и свръхновите не могат да "метнат"...

В резултат за един галактичен куп изброеното (силно разредени газове, прахове, камъни, лед, плазма и какво ли още не) като състав на космическата атмосфера е в такова минимално количество, че не може да причини наблюдаемия ефект. Освен това между самите галактики е достатъчно чисто и не би трябвало изобщо да има отклонение на светлината, "промушваща се" между тях.

Нали видя снимките на Абел 1689? (пуснала съм ги по-напред в темата)