Няма да се съглася с някой работи, но не го приемай като дребно заяждане, а с цел да върви лафа във фоума :)
Между совалката Enterprise - OV-101 и Буран има огромна разлика. Enterprise не лети никога в космоса, а е използвана в т.нар. "Approach and landing tests" през 1977г., когато извършва серия безмоторни полети, стартиращи на относително малка височина от гърба на специален Boeing 747. Целта е проверка на управляемостта при доста динамичното безмоторно кацане и тренировка на екипажите.
За разлика от нея, Буран и по конкретно екземпляра 11Ф35 K1, си прави един съвсем истински полет в космоса на 15 ноември 1988г., макар и безпилотен.
Всъщност съдбата на Enterprise и връзката и с Endeavour е безкрайно интересна. Enterprise, както личи от номера и - OV - 101, e предвидена да бъде първата совалка, поради което планера и е произведен доста по-рано от другите. След това обаче са направени редица конструктвни измения и е счетено за финансово необосновано и тя да се доработва. Така първа в космоса става Columbia - OV-102, a мястото на Enterprise се заема от Challenger OV - 099. Както се вижда от номера - "099", Challenger не е строена да лети в космоса, а като планер за наземни изпитания. Но поради по-голямата степен на незавършеност на конструкцията на Challenger, излиза по-изгодно тя да се доработи, а не Enterprise.
През 1986г., след катасрофата на Challenger, сякаш отново идва времето на Enterprise - идеята е тя да се доработи и да заеме мястото на Challenger /тоест собственото си място/. Но постепено се налага идеята, че ще е по-рационално да се произведе чисто нов планер - накрая така и правят и се появява същата тази Endeavour OV-105, която трябва да лети утре. Не и е било писано на Enterprise :)
Относно броя на произведените Буран, той наистина е 12, но нека бройката не заблуждава - това не са екземпляри, създадение да летят в космоса.
10 от тях са планери само за наземни изпитания /каквато е била Challenger по замисъл/ - служат за стендови, якостни, аеродинамични изпитания, за макетиране на системите по тях, отработване на процедури по обслуване, както и полетни тестове, подобни на тези, правени от Enterprise. В тези планери обаче / за разлика от Challenger/ технологично не са предвидени възможности за вграждане на съответните животоподдържащи ситеми и т.н. - това не са совалки по същество.
Единствената годна за полети и летяла руска совалка е въпросната Буран с номер 11Ф35 K1, известен като "Буря", която е разрушена от срутения покрив на хангара през 2002. Втория деистващ екземпляр известен като "Птичка" така и не е достроен към 1991г., при прекратяване на програмата.
Като цяло прави впечатление много по-хазартния подход на американците - те строят само 2 планера за наземни /в смисъл "не космически"/ изпитания OV-098 Pathfinder и OV-099 Challenger и рискуват още първата мисля STS-1 да е пилотирана. Тук руснаците впечатляват с 10-те планера за наземни изпитания и предвидените доста безпилотни космически полети, преди да се рискува с хора на борда.
Но факта си е факт - и до днес лети само американската совалка и то 129 пъти, срещу 1 за руската през 1988г., но пък от септемви тази година и американците и руснаците ще се возят заедно само на добрия стар Съюз, който трябваше да бъде заменен от Буран, така че цялата история накрая май съдържа доста ирония :)

Редактирано от Logrus_ на 07.02.10 22:04.