"...погледнете нагоре... нощ е... звезди... красота... ред, тишина и хармония... Не че сами по себе си звездите не са създадени от хаоса и дивата енергия... но са успели да намерят равновесно състояние помежду си... поне за този кратък миг от вечността... Там няма модератор ... а ред има ... и ние се опитваме да го опознаем .. дали да не започнем оттук?"

. . .

Да, интересно, наистина - във Вселената уж няма "модератор", който да следи и да се грижи за реда, но все пак ред ИМА. И то "не какъв да е ред", а ред от свръхголяма прецизност, изхождайки от мащабите на Вселената, на броя и големината на обектите и привидната хаотичност на всичко движещо се. И не на последно място това, че цялото това гигантско "хаотично хоро" се играе във времето не от година или две, а то от "доста" време. Май никой не знае отколко точно.


Предоставям на вниманието на интересуващите се една интересна алегорична сентенция:

Точно, както известният часовник на Пейли е свидетелствувал за дейността на създателя си (т.е. за часовникаря), така и Вселената във всичките си чудесни подробности "пее хваления" и свидетелства за своя Създател.

Очевидно, безупречният ред на часовниковият механизъм не е създаден "от само себе си". Както и този във Всемира. Споделям напълно казаното от модератора:

Там няма модератор ... а ред има ... и ние се опитваме да го опознаем .. дали да не започнем оттук?"

Защо, наистина, всички ние не започнем от тук - от въпроса за реда във Вселената, който никак не е случаен. Защото няма н и щ о случайно, скъпи приятели. Нищо, което да става "според някакъв си случай" или както някои обичат да казват "от само себе си". Този ред, тази красота, тази хармония на небето, не са никак случайни.


Най-сърдечни благопожелания.


"Очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето."

Редактирано от TRl на 20.08.03 16:45.