... като ми попадна един такъв то си беше цяло чудо, къде ти 20х увеличение! После като ми омръзна обаче взех да мисля за дяволъци и разглобих далекогледа, махнах последния дублет от препроектиращата система дето обръща образа прав и отдалечих окуляра на около 15 см назад, като снадих окулярния тубус със една метална тръбичка. Така получих направо телескоп, вярно с никаква светлосила, ама с около 60 - 80 пъти увеличение, при това с добро качество! То беше голям кеф! Видях тогава ясно пръстените на Сатурн и спътниците на Юпитер и ги показвах на мои комшии и съученици.
Подариха ми една зв. карта на Бончо Бонев от Ст. Загора, с подвижна част - планшет. Тя за мен беше безценно богатство. Пазех я като очите си в специален калъф. Дори още я ползвам понякога, доста е добра заради прозрачната въртяща се част от къвкава материя, която можех ако исках да я вдигна и да разглеждам съзвездията под нея.
После и аз чертах звездни карти и то на голям формат - на цял кадастрон, и ги раздавах на мои приятели и съученици - бях в 10-ти клас. Помня че една от тях я бях изпипал завидно добре, само сбърках нещо в съзвездието Цефей.