Проблема с опита на Майкелсън - Морли. Ами няма проблем. Опита е перфектен. Резултата - точен и ясен. Обаче тълкуването не вървяло дълго време, доката Айнщайн го прекъснал, " поглъщайки " проблема с помоща на ТО. Какво имам предвид : Опита показва, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки, въпреки че ние се движим във вселената. Дотук добре, ама гледай какво става. Предисловие : Галилеевите трансформации, показващи относителността на движението на телата. Това е първия в историята принцип на относителността - механичната относителност на движението. Някой е решил, че " В електродинамиката не би трябвало да има относителност" с което слага началото на проблема. Иначе казано, според този човек скоростта на светлината не зависи от скоростта на излъчващия я обект спрямо приемника. По онова време това е изглеждало логично, щото не са били запознати с днешната представа за двойнствения характер на ел. магн. лъчение. Ама днес нещата не изглеждат така. Нека си спомним опите на ММ : източника на светлина е на земята - в неподвижност спрямо приемника. Значи, ясно е, че ако вместо светлина да бяха използвали куршуми, ефекта щеше да е същия - скоростта на куршума във всички посоки щеше да е еднаква. Само дето не са гледали на светлината като на вещество, затова са решили, че тя не може да има отношение към скоростта на излъчвателя. Груба грешка. С тежки последици. Все още никой не се преборва с това гледище, защото е в основата на най-невероятната и неразбираема теория в историята. А най-лошото е, че за нея са " намрерни " дкоазателства, които може да се " намерят " и срещу нея, при повече желание. Догми, догми ...