"Та сега по сериозно по темата…"

Сериозно обсъждане повече ми харесва.

Но всичко това са теории, и можем просто да си чешем клавиатурите. … Гледах някакви експерименти, от които ставаше видно, че като пускат единични фотони през решетка с два отвора - се получава интерфериране, сякаш всеки фотон минава едновременно през двата отвора. Но ако сложат сензор за да наблюдават как става това - изведнъж фотоните започват да преминават само през един от възможните отвори. … Експериментаторите стигат до извода, че фотоните "знаят" кога някой ги наблюдава, и затова си променят поведението. Т.е. самия факт, че извършваме наблюдение - променя нещо в свойствата.

Но аналогията с бързовъртящата се перка ни дава много практично сравнение, и ефектите от неправилния начин на наблюдение. При бързовъртящата се перка ако наблюдателя гледа перката просто със собствените си очи - то перката се размива, докато се получи един блед полупрозрачен диск, едва забелязващ се. … Друг наблюдател може да използва видео-камера за да гледа перката, и ще види на монитора си изкривените лопати на перката, части от които дори се реят във въздуха, откъснати от центъра и. Ако наблюдателя има достатъчно голямо въображение, може да съчини теории включващи квантово вплитане, изкривявания на времепространството и прочие. … Но като използваме високоскоростна камера - ще можем кадър по кадър да видим, че перката нито изкривява времепространството, нито самите лопати са изкривени или откъснати докато се върти. Във всеки един момент от времето перката се намира в точно определена позиция, и си остава със същата форма. Просто ни е необходим по-прецизен инструмент, с който може да се постигне наблюдение на изключително малки отрязъци от времето.

Т.е. с некачествени (несъвършени) инструменти можем да получим неправилни наблюдения. И същото най-вероятно важи и за квантовите наблюдения. При експериментите с единични фотони проблема може би възниква не заради самия факт, че извършваме наблюдение, а защото уредите за наблюдение по някакъв начин влияят върху наблюдавания обект. Както в електрониката, когато искаш да измериш напрежението на една батерия… Вземаш мултицета, и няма как да знаеш какво е точното напрежение, докато не извършиш измерването… Пипваш със сондите, и… напрежението вече не е такова, каквото е било, а малко по-малко. Колко по-малко - зависи от входното съпротивление на волтметъра, което в най-общия случай е доста голямо, и пада на напрежение се счита за пренебрежимо малка стойност според практиките в електрониката. Но в квантовите експерименти може би не е точно пренебрежително малко отклонението.

И както може би си забелязал, навсякъде използвам думите "може би". Защото аз няма как да съм сигурен в тези теории (всъщност когато става въпрос за теории - никой не би трябвало да бъде сигурен), нямам собствена лаборатория, и няма как да извършвам големи експерименти. Сам знаеш, че дори след похарчени милиарди долари за ГАК в Церн все още оттам не излиза почти никакво откритие. Ние тук не сме по-напред с материала от тях. Търсеха Хигз бозона, бяха си наумили, че това ще е разковничето на всичко. Нещо като "42", че даже и отгоре. Е, намериха го. И к'во!?!?!? Нищо и половина. Продължаваме с теориите, това е.
:)

Междувременно преди известно време дочух, че почвали нов проект за още по-голям адронен колайдер. Само дето спрях да се интересувам. След досегашното нищо, вече малко ме интересува по-голямото нищо.

Имам едни други теориики, засягащи ТГВ и доста производни на нея теории, но ми трябват особени астрономически наблюдения на далечни обекти със спектрален анализ. Някой да знае откъде може да се получи информация? Аз опитвах да се свържа с института по астрономия на БАН, но ударих на камък. А не ми се пътува до Рожен без да имам идея дали изобщо мога да получа нещо.

Щирлиц