"ГЕРИ, ГЕРИ, ГЕРИ, защо се резилиш? Не можеш ли поне нулите да преброиш"

Браво, хвана ме, допуснал съм грешка. Само че какво променя тя?

Остава съотношението 15000 звезди на една ЧД средно. В обема който предлагаш, 10^12 кубични св. години, се намира 1/100 от всички звезди в галактиката - няъде към 1 500 000 000, милиард и половина. Оценката е, че има средно по 1.6 планет на звезда, демек някъде към 2.3 милиарда в тоя обем. Ние сме изучили някъде към 4000. Дори за четвърт статистическа ЧД не стигат, нали?

Нещо повече, ние можем да засечем само планети, минаващо в пасаж спрямо нашата линия на наблюдение. ЧД обикновено не се въртят около други звезди, щото са много по-тежки от планетите, имат друго поведение и това ги вади от нашите методи за регистрация. А самата ЧД не излъчва. Така че ето ти на куп няколко причини да не сме намерили ЧД с такива методи.

Така че това, че съм сбъркал малко нулите, с нищо не ти помага.


"Какво ще остане от енергията когато гравитационните вълни преминат през няколко галактики. "

Пространството е прекалено празно, за да стане нещо с енергията. На практика до всички галактики от наблюдаемата вселена имаме пряка видимост, засенчването е нещо изключително рядко. А и енергията не се губи, основната част се връща на вълната от разклатеното тяло, както се случва и с електромагнитните вълни.

Ние виждаме светлината от най-отдалечените галактики във всякакви диапазони (а електромагнитното поле за разлика от гравитацията може да се екранира изцяло, т.е. да му се погълне всичката енергия), та едни гравитационни вълни ли няма да видим, дето загубите им са нищожни, а и са на друг принцип?

Не се хващай с нулите, а осъзнай какво се случва.

Не си отивай кротко в тъмнината (c) Дилън Томас