Мел, това е едно от фундаменталните следствия на уравненията на Максуел. Може да сложиш в тях плътността на зарядите равна ан нула и токовете нула, и те шак ще имат полево решение.
Гледай внимателно формулите и не си измисляй.

А съставките не са ускоренията, а силите. Сумират се силите, и резлтантната сила по закона F=m.a определя ускорението.
Сумират се известни величини. Силите се представят като ускорения на маси и така се намира общото ускорение.
Много сили имат смисъл щото са от независими източници и са реални физически величини, много ускорения нямат смисъл щото няма начин да ги разделиш за измерване. Глупости като не знаеш силата това не ти пречи да измериш ускорение в точка за дадена маса или заряд. Силата се изразява с маса и ускорение. Много сили с много маси и ускорения. Така намираш резултантна сила, която не е много реална, а е сумарна и резултантно ускорение. Хората са ти го казали - видя го.

Но в твоите объркани представи може да е всякак, там видяхме че по един часовник могат да се определят едновременни събития :))
Естествено, че по един часовник се определят едновременни събития. Ето по моя часовник стават едновременно две събития. Поглеждам го и в този миг те ритам и отзаде.
Мел, ти хабер от понятие май си нямаш за уравненията на Максуел? Ми прочети някоя книжка да те просвети, що задаваш въпросите си тука? Ми много е просто, там се вижда - промяната на магнитното поле с ремето създава електрично (ти това го отричаше, знам :)). А от едно друго уравнение пък се вижда обратното - промяната на електрично поле създава магнитно.
Гери, ти хабер от понятие май си нямаш за уравненията на Максуел? Ми прочети някоя книжка да те просвети, що плямпаш глупости.
1. electric charges produce electric fields.
2. electric currents and changing electric fields produce magnetic fields
3. changing magnetic fields produce electric fields
Това показват формулите на Максуел и то е точно
1. Причината за излъчване на "енергия"
2. Самото излъчване "енергия"
3. И обратното действие - причината за поглъщането "енергия".
От тях не следва, че полетата сами съществуват. Те винаги са в пряка връзка със материята (като за тебе веществото).
Максуел доказва, че светлината е с електромагитен характер. Т.е. че представлява промяна на електромагнитното поле в точката в която е.
Показва че светлината също така зависи от електромагнитното поле и се разпространява в него. Показва, че електромагнитното поле е се поражда от веществото. Показва че електромагнитното поле не създава електромагнитно поле, че електромагнитното поле не въздейства на електромагнитно поле. Затова има и вълнови свойства. Електромагнитното поле действа само върху вещество, променяйки (чрез вълновото си наслагване) електромагнитните сили с които елементите на веществото си взаимодействат. Електромагнитното поле, очевадно не е частица и не избива като билярдна топка електрони. Светлината като форма на това поле също не избива електрони, но се наслагва вълново с електромагнитното поле създавано от електрон-протонната диполна двойка и променя силите им на взаимодействие, което води до дестабилизация на дипола и нарастване на центробежните сили, така че електрона се "избива" тангенциално.

И като решиш уравненията, се получава самоподдържащо се електромагнитно поле - вълна Тази глупост я издрънка в друг формат и по-рано като обясняваше как картинката на светлината в целият интернет била неверна. Няма такова решение. Не говори глупости. Това не ти е аблабализъма СТО, където квато и глупост да кажеш, надали ще е по-голяма от самата СТО.
Та точно така е: електрона няма да падне на протона никога, когато центробежната сила е равна на центростремителната, т.е. освен посока скоростта има и определена големина."

Малеййй, как равенството на две ускорения създава и определена големина на скоростта, която иначе има НЕопределена големина :))
Малейййй, колко ли тъп трябва да е човек за да не схваща толкова ясни изречения и да ръси простотии. Как може човек дето се прави на разбиращ, да не знае, че освен посока векторът на скоростта има и големина? Как може човек да чете "центробежна" и "центростремителна" сили да говори за "две ускорения"?
Пак пропускаш - хубаво има посока, само дето посоката се мени, а това си е живо ускорение според Нютон :)) Не ъглово, линейно :)) Но при тебе всичко може да се очаква - силите са уравновесени, значи това ускорение не се подчинява на F=m.a нали
Пак кретенски изблици те обземат. Две са силите. ДВЕ. Когато те са равни, то върху тялото резултантната сила е НУЛА. F=m.a=0 , т.е. и а=0.
Понеже трудно схващаш относителността и как тя се проявява и какво означава, ще се опитам да ти го обясня по друг начин. Посоката се мени не само за електрона, а и за протона и то на същият ъгъл и то в противоположна посока. Така, че в системата общото ускорение на електрона и протона е нула. Не само електрона се ускорява от протона, а и протона се ускорява от електрона. Но понеже винаги си половинчат, трудно схващаш относителността и си измамник, пропускаш тези подробности.

Първо, примерът ти е сбъркан. Когато си седя, F=0. Познай защо. И познай какво щеше да стане ако не беше нула, с какво ускорение щях да се движа? :))
Не примерът е сбъркан, а ти. Защото посоката на скоростта ти се мени, както си седиш. И защото и в атома F=0. Познай защо.
Наистина ти е трудно да схванеш, че промяна на разстоянието може да има и при F=0? Я се пробвай, както седиш пред компутера, да вдигнеш (с постоянна скорост!) мишката от масата нагоре. Естествено че при това действие (постоянна скорост все пак) ускорението е нула, силите които действат съответно се ъравновесяват и с нули: F=0, dF пък хептен, НО разстоянието се увеличава. Ей, сбъркани представи, dF ти било нужно. Нищо подобно, ускорение имаш и при F=const, и то е достаъчно условие за всякакви промяни в полето. С това вече мина всякакви рекорди по малоумие.
Да не би електрона като мине на по-горно ниво да не е F=0. Пак е нула, но на ново равновесно състояние и се казва, че атомът е погълнал енергия.
Чети внимателно, че да се просветиш, а не мозъченценцето ти само глупости да ражда: На бюрото мишката ти съгласно Нютон се привлича със Земята съобразно разстоянието на квадрат. Опорните сили са равни на тази сила на привличане пропускаме. Когато вдигаш мишката дори и с постоянна скорост тази сила на привличане мишка-Земя се променя, защото се променя разстоянието (чети Нютон). Т.е. имаме dF. Променя се и силата с която трябва да преодоляваш тази сила при издигането. Т.е. имаш още едно dF. Та би трябвало да схванеш малоумието на примера си.
Наблюдателят може да се движи произволно далеко от зарядите, които образуват тока. Токът е произведение на плътността на зарядите по скоростта им, а в случая скоростта е продукт ЕДИНСТВЕНо на относителното движение, а не на някакво измислено от тебе взаимодействие на заряди. Ти от тея простотии никога не си се отърсвал, за да можеш трезво да квалифицираш другите :))
Мъчиш се да поставиш рекорд на Гинес по тъпота ли? Един единствен заряд в пространството е достатъчен да предизвика ускорение в друг заряд поставен в това пространство. Бе виж закона на Кулон. Т.е. имаш ли поне два заряда в пространството, няма как те да се движат праволинейно по инерция.
Научи какво е кръгово движение по инерция и после говори глупости.
Аз доколкот знам според Нютон е движение по права линия, когат на тяло не му действат други сили.
Как може според някой нормален за кръгово движение по инерция да говори, че това е движение по права линия...
Инак по принцип равномерно движение по права линия имаме, когато на тяло не му действат ВЪНШНИ НЕУРАВНОВЕСЕНИ сили. Земи прочети малко поне Нютон, а не карай на кухи алабализми.