с пясъка лесно може да се направи следния експеримент - в кофа със сух пясък наливаме малко вода - или нищо не става, или пясъкът леко сляга. А кофата е натежала със масата на водата.

Със житото разсъждението е по-сложно :

1. вземаме кофа с жито и наливаме малко вода - на първо време същото като пясъка.
2. чакаме го да попие водата и да се раздуе, след което опростяваме разсъждението с приемането че обемът на зърното преди и след намокрянето се различава с обема на поетата вода (това не е абсолютно вярно, но мислим нататък. Мислим си също, че формата на това зърно остава същата след намокрянето (и това не е непременно вярно, но не влияе много на резултата)

и така - намокреното зърно има по-голям обем и по-голяма маса, а около него има същото съотношение въздух/вещество както и преди, защото формата му не се е изменила - значи този въздух не влияе на нашите разсъждения. Остава само съотношението между плътностите на зърното и водата - ако то потъва в нея, значи е склонно да си намали плътността при леко намокряне. Разбира се, ако не запълним пространството между зърната с вода. Тогава се връщаме към пясъчното разсъждение.

Експериментът в домашни условия потвърди предположението - както и за другите налични зърнени храни - те потъват във водата, независимо че някои зърна остават известно време да се борят с повърхностните ефекти, значи като са влажни са по-малко плътни.

А фактурите - еееех, тези фактури......
преди известно време видях фактури, според които запечатан камион от едната митница до другата е натежал близо двойно (от мен да мине, 60-70%) даже без да зарежда гориво. За тези експерименти си има една друга наука, т.нар. криминалистика, и здесь физика непричем

...пазете дърветата, не са ваши...