Пикс, моля те да обърнеш внимание на това, че не събитието "взривяване на влака" е обект на дискусия тук. Взривяването на влака се използва в този аргумент само като индикатор за едновременното извършване на двете (наистина) дискутирани събития -- отварянето на двете врати. В такъв смисъл, ако би искал да разгърнеш въображението си, ти би могъл да ни предложиш и някакъв друг недвусмислен индикатор за едновременното извършване на две събития във влака (отварянето на две врати, например). При подбора на такъв друг индикатор, моля те, имай пред вид, че този индикатор трябва да дава също такъв недвусмислен резултат за дискутирания абсолютен факт -- едновременното отваряне на врати -- какъвто предлага например използвания в дискусията мощен взрив.

От горното трябва да е напълно ясно, че в настоящата дискусия, за разлика от това, което ти пишеш, двете обсъждани събития в никакъв случай не могат да се реализират в една пространствена точка (да речем, от гледна точка на подвижния наблюдател) особено когато са едновременни.

Ако дотук постановката на задачата става малко по ясна, моля те да вземеш под внимание по-нататък следното:

Синхронността на двете събития (напр. отварянето на двете врати) от гледна точка на подвижния наблюдател се установява недвусмислено по редица твърде съвършени технически методи. Нима някой може да се съмнява във възможностите на съвременната техника да установи категорично едновременност на две събития в дадена система ? Забележи, използването на предлаганите от теб светлинни сигнали не е единственият и едва ли е най-подходящият за целта метод. Предлагайки да се използват светлинни сигнали за споменатата цел може би е породено от някакво объркване по отношение на един такъв метод използван в СТО. Моля те да обърнеш внимание, че светлинни сигнали в СТО не се използват когато трябва да се установи едновременност на две събития от гледна точка на подвижната система (в подвижната система). Големият проблем, и тъкмо тук те моля да вникнеш добре, се появява, когато СТО предлага да се използва познатото устройство със светлинни сигнали за установяването на едновременни събития (внимание !) в подвижната система от гледна точка на неподвижната система.

По-нататък, трябва да е напълно ясно, че съгласно СТО, когато от неподвижния наблюдател се изисква отговор на въпроса имало ли е едновременно извършване на две събития в подвижната система този неподвижен наблюдател е бил въоръжен с едно единствено средство за установяване на едновременността -- светлинното устройство. С други думи, в обсъждания от нас експеримент неподвижният наблюдател е могъл да използва единствено светлинни лъчи, за да установи единствено отваряне на врати. Никакви други явления в подвижния влак неподвижният наблюдател не е в състояние да наблюдава. Това е нещо, което повтарям непрекъснато в този форум, но някои участници някак не искат да чуят. Само вследствие на "наблюдение" с помощта на двата светлинни лъча и то директно върху не нещо друго, а върху двете събития в подвижния влак, неподвижният наблюдател прави своя извод.

Поради това, че СТО предлага едно неподходящо устройство (споменатото светлинно устройство) за констатиране на едновременност в подвижната система от гледна точка на неподвижната, неподвижният наблюдател прави неверен извод по отношение на едновременността. В подвижната система са се извършили две едновременни събития. Това е един абсолютен факт. Даже бе предложено, ако у някои все още са останали съмнения, този абсолютен факт да се демонстрира по един драматичен начин -- чрез мощен взрив. Неподвижният наблюдател, въоръжен само със светлинното устройство и наблюдаващ само отварянето на вратите, обаче не констатира едновременност в подвижната система. Това е неверен извод от страна на неподвижния наблюдател и грешката му се дължи единствено на използване на неподходящ "уред" за установяване на едновременност на две събития в подвижната система. Как даже и най-големия скептик се убеждава, че неподвижният наблюдател греши ? Ами, само това, че не констатира едновременност (на отварянето на вратите) дава основание на неподвижния наблюдател да твърди, че напр. във влака не е протекъл разрушителен взрив. Влакът, според неподвижния наблюдател, трябва да си е останал цял целеничък след приключване на експеримента. Ние обаче знаем, че взрив всъщност е протекъл и влак няма (това е абсолютен факт). Неподвижният наблюдател, базиращ изводите си на методите на СТО греши.