Така. Сега разбрах.

Наистина, така погледнато, опита на ММ не само че не доказва нищо, но и е напълно безсмислен /т.е. непригоден/ за каквито и да е изводи, тъй като за сравнение на закъсненията на пристигането на светлинните сигнали се разчита на интерференция - което е явление непознато при канонада от куршуми.

В този контекст съм съгласен че интерферометърът на ММ е не само абсурден, но и напълно безсмислен уред.

Ако светлината не би могла да бъде разглеждана И като вълна, и ако това беше единствение начин за измерване на скоростта на светлината, горното обяснение е напълно приемливо /и едва ли би ни хрумнало друго/.

Съществуват 2 причини поради което се налага да се въведат "гадните" лоренцови трансформации.

1. Скоростта на светлината е мерена и по много различни други начини, вкл. така както се мери скорост на куршуми.
В пределите на точност на експеримента /които са достатъчно високи/, нейната скорост винаги е с, независимо от източника, наблюдателя и взаимните им скорости.
Единственото съвместимо логически следствие с предложението на Well /светлината се разпространява като материални частици с начална скорост "с" на отделяне от източника и за тях важат галилеевите трансформации/ е, че всички източници и наблюдатели винаги са били неподвижни един спрямо друг /хм/.

2. Светлината може да бъде разглеждана И като вълна. А вълновото уравнение на светлината /нерелативистичното/ НЕ Е в съгласие с галилеевите трансформации.

Без формули най-простия пример е: представете си светлинна вълна, и вие се движите успоредно на нея със скоростта на светлината. Трябва да наблюдавате неподвижни електрични и магнитни полета с различни интензитети в пространството. Ако допуснете това за възможно, трябва уравненията на Максуел да бъдат обявени за неверни или най-малкото съответно коригирани. Такива неподвижни полета, имайте предвид, не са наблюдавани. Ще кажете - защото никой не се е движил със скоростта на светлината успоредно на някой лъч. Това обаче означава, че вашите корекции ще преференцират някоя координатна система - в Галилеевия смисъл на инерциални системи. Следователно се връщаме към Аристотел...

СТО не само че премахва тези противоречия, но и снема разделението м/у електрично и магнитно поле /тоест те са прояви на полето в различни координатни системи/; това е трудно да бъде демонстрирано без формули, но е опростяване, а не усложняване. И изяснява физическия смисъл на двете компоненти.

Също така да кажа все пак, че става въпрос за "максимална скорост на взаимодействието", а манията да се мери всичко със светлинни сигнали а не с кретащи костенурки е, че просто имаме удобен представител на взаимодействие с тази максимална скорост.

Важни са две неща - че СТО е логически непротиворечива и приложена към реалността не води до парадокси /не знам все още дали Кой е разбрал защо/, и че обяснява физическите явления в рамките на точността на експеримента и собствените си ограничения /за макроявления/. Красотата й, да кажем, е въпрос на вкус.


С интерес ще чуя всяко алтернативно предложение, дори и да не е облечено с формули, което да покрива /или поне да изглежда че ще покрива/ горните изисквания.