Re: Чувственият човек / Наука / Хуманитарни науки / Психология

Здравей,незнам коя си или кой..но явно си с друг ник.
Обезщетения няма да взимам,понеже в Норвегия няма такова нещо като заплати накуп.
Тук имаш право да си една година в болнични,и след това от държавата и бюрото по труда ти се дава право още на една допълнителна година.
Но след първата година трябва да напуснеш.
И падаш с парите спрямо заплатата която си имал.
Втората година е мисля че към 75 процента от дохода който си имал до последно на 100пр.
В първата година може и по принцип да не работиш изобщо,но аз така или иначе трябваше да заработя.
Забавиха ме над два месеца с регистрация на болничните,заради липсващи документи.
При мен редовно се случва.
Това са игри на бюрото по труда.
Или мръсотия от страна на шефовете ми.
Те го отдават все на расеяност и грешки..но аз си знам,че някой иска ли да ти свърши работа...я върши на 100пр.
И веднага.
Несвършването и мотаенето е присъщо на некадърните хора.
И на злобните дущички.
Пред мен са много алтернативи.
Както се оказва,няма да намеря явно човек за съдружник.
Повечето са едни двулични ехидни мекерета.
Които много се дуят и приказват,а като им сложиш идеите на масата да се включат..и почват да извъртат и да се дърпат.
Понеже много приказки чух,ама човек на моя акъл не намерих.
Може би всяко зло за добро.
Напоследък живея с вечнат мисъл година и отгоре,че каквито и чудовищни перипетии и проблеми да имам напоследък..е за добро.
Трябва старото и неработещото да си отиде.
Самия аз имам нужда да се търва от боклуците в живота ми,в работен план.
Било то и собственници,шефки и колеги.
Ще ми е мъчно за единици свестни хора на сегашната работа.
С които се разбирахме прекрасно.
И се утешавахме взаимно.
Както и да е,човек не бива да тъпче прекалено много на едно място.
Когато казах навремето на себе и на всички около мен,че аз няма да плащам за чужди грешки със собственния си гръб..наистина го имах предвид.
И на колегите и на шефовете ми..и познати и близки..им се струваше като поредното оплакване.но не.
Твърдо вече заявявам какво искам и какво не в живота си.
Не очертаеш ли границите си сам,всеки ще те мачка.
Може би моите собственници злорадо потриват доволно ръце че съм се предал,отстъпил..че ще си тръгна..те това и искат.
Но и аз това искам.
Реално след като един ден вече нищо общо няма да имам с тях..ще намина да им припомня,заради кое съм напуснал.
Не заради тяхната вечна мантра...че е заради здравето ми..а ще им поясня че е заради тях.
И ще им кажа поговорката на Радой ралин-че ядовете идват от гадове.
Като тях.