Хм...като мислим за нещо, което ни се изплъзва, значи вътрешно още не сме се отказали от него, все още го считаме за прекалено важно.

Аз, например, имам склонност (нерядко срещана, мисля) като си харесам един мъж, да ми се струва, че няма да срещна друг по-готин от него...и затова до последно мозъкът ми не се отказва да търси причини за провала на отношенията и дали не биха могли нещата да се поправят.

Трябва да вземеш вътрешно решение, за да се отървеш от мислите, но често се случва така, че уж вземаш решение, но вътрешно не си се пренастоил. Съществото ни сякаш следва някаква своя вътрешна логика...Тогава се опитвам да си помогна, като се разсеям с нови превижявания, които да постепенно да ме вкарат в съзнателно изрбания път.