|
"но в живота всички ние (дори без да искаме) правим преценки да адекватност на нечие поведение, следователно, критерии съществуват... "
Ами това е сложен въпрос. Ако всички критерии са всякога субективни, какво значи това, че съществуват?
"Струва ми се, че не е правилно да казваме, че като няма абсолютна истина и абсолютни критерии, то всичко е релативно."
Това нещо не го разбрах. Ако няма обективни критерии (камо ли пък обективна истина) как ще кажем, че нещо не е релативно?
"Достатъчно често в живота си се чудя кое е реално"
Повярвай ми, не е достатъчно
"Нали всеки ден вземаме решения и правим преценки, "
Ами да. И всякога критериите ни са субективни
"теоретизирането ни би трябвало да е свързано с живота, а не някаква математика, абстрактна логика... "
Математика, живот, абстрактна логика - всичко е едно цяло. Но това е много трудно за проумяване. Този въпрос е само, както се казва в учебниците и енциклопедиите, "за любознателните"
"Т.е. моето съзнание е повлияно предимно от запечатаните и недостъпни до всекидневната памет детайлни картини от случилото се досега?"
Е как? Нима мислиш, че не е повлияно? Спомни си златното правило на философията "количествените натрупвания водят до качествени изменения". Така действа природата - бавно, но търпеливо и настойчиво. На мен това правило ми е помогнало да проумея много неща! Често си го припомняй и те уверявам, че ще имаш голяма полза (в умствено отношение). Не, че искам да те обидя. Просто споделям своя опит.
"Т.е. някакъв несъзнаван материал стои зад съзнателното преживяване и определя твоите избори, чувства, преценки....нещо като Фройдовия ид, но е всъщност несъзнавания материал от натрупаните преживявания?"
А така, схващаш идеята. Не съм чел Фройд (въпреки, че по принцип го уважавам от слабите познания, които имам за него). За мен идеята си е моя.
"понеже той се е натрупал по съвсем случаен принцип,"
Не съм сигурен какво точно имаш предвид, но по принцип нищо не е случайно.
"уникален за всеки, то съвсем не могат да се изведат общовалидни и универсални принципи за човешката природа?"
Ами зависи доколко искаш да са общовалидни. Не пречи дадени принципи да са валидни за всички в дадени граници. Тоест хубавите принципи трябва да има "доверителен интервал" само и единствено в който да се считат за валидни.
Горното е вярно само в контекста на въпроса ти. На практика, както споменах, изцяло физични фактори, нямащи връзка със сетивата и възприятията ни, оказват далеч по-значително влияние. Разбираш ли, във всеки един момент тялото ти е не само биологична, но и физична система. А физичните системи имат даже още по-големи разлики от биологичните в своите най-дребни детайли. Просто защото най-дребните физични детайли са много по-дребни от биологичните такива. И именно това придава строгата специфична уникалност на едно човешко тяло и носената от него личност.
В този ред на мисли, всички ние, които се обединяваме под наименованието "човек" сме съвсем различни. Телата ни са различни, понятията ни са различни, дори атомите ни са различни. Когато ми говориш, думите имат един смисъл в твоята глава, а различен в моята. Но не искам да те обърквам повече. Не му мисли много за тези неща, че е опасно за здравия разум. Но общо взето има един такъв извод - всяка прилика е илюзия. Човешкият мозък е устроен да търси сходства и именно това го ограничава. В самата природа - всичко е уникално. Но за нас е невъзможно друго мислене, освен субективното.
I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.
|
Re: Доколко водите социален живот? [re: K.]
