"Отклонения от какво? Какво приемаш за норма и защо? Не се ли базират представите ни за "нормално поведение" на илюзии? Не е ли зависима нормата от гледната точка? Кой е луд и кой е нормален? И кой има привилегирована гледна точка за да отсъжда това? Болшинството ли? Хахаха"

Разбирам те, но имам предвид отклонение дори от това, което ти самият, в малко по-късен момент би преценил и би си казал "Как можах така да се психирам одеве", случвало ли ти се е?

Нямам предвид само това, че мислите са винаги плод на моментен фокус, но и че този фокус може да е моментен капан, магнифициран в някои случаи от самата изолация.

"Другите", светът около нас са необходим барометър за това къде сме...не че са абсолютен ориентир, но са някаква начална отправна точка, просто поради факта, че ние не сме се родили със съзнание, а сме изградили това съзнание в света на "другите"...то е било стимулирано в процеса на общуване. Съзнанието ни е индивидуално, но паралелно с това, в известен смисъл е общочовешко, понеже ние не сме изолати, а сме се изградили във въпросната среда. И затова според мен връзката с тази среда е важна.