Знаеш ли, няма какво да си говорим с тебе за тея неща. Влез в клуб физика и огледай малко. Аз там имам няколко теми за далеч по-сложни неща отколкото звездите. Аз бях студент по физика в софийския университет. Цял живот съм се интересувал от тези неща, ти си тръгнал да ми обясняваш за звездите и бомбите. Просто дрънкаш глупости.

Аиде все пак да кажа нещо, колкото да не излезе, че съм надменен. В бомбите се използва плутоний. Плутония се обогатява, като се бомбардира с неутрони. Когато достигне до дадена критична маса (обогатения плутоний), започва да се дели. Атом плутоний се дели на два по-леки атома и се отделят неутрони. Тези отделени неутрони на свой ред бомбардират други плутониеви атоми и ги обогатяват. Те също се разпадат и пак отделят неутрони и голямо количество енергия. Новите неутрони бомбардират други ядра на плутоний и така нататък. Тоест получава се верижна реакция на ядрен разпад. Този процес е съпроводен с отделянето на голямо количество енергия и добива характер на взрив, защото за кратко време се разпадат голям брой ядра. В зависимост от количеството на плутония в центъра на взрива се достигат температури между 50 000 и 250 000 градуса целзий. И една много важна подробност - за процеса не е необходимо високо налягане.

Сега за звездите. Най-общо казано механизмът е следният: С големи скорости се сблъскват две ядра водород и се сливат в хелиево ядро - термоядрения синтез. При равни маси на изходните вещества при термоядрения синтез се отделя многократно по-голяма енергия, отколкото при разпада. За да протече термоядрен синтез обаче е необходимо високо налягане - от порядъка на стотици хиляди атмосфери (каквото има в недрата на звездите). Също са необходими високи скорости на водородните ядра, тоест висока температура. Термоядрен синтез може да започне при температура не по-ниска от 10 000 000 (десет милиона) градуса. Освен това в звездните ядра се извършват и други реакции на синтез, при които се образуват по-тежки елементи. Колкото по-голяма е звездата, толкова по-висока е температурата в ядрото й и толкова по-тежки елементи се образуват.

Няма такива бомби, които работят с термоядрен синтез, защото за него са необходими условия, непостижими в една бомба. Има специални камери за ядрен синтез, но те са още само на експериментален етап. В единият вид такива камери примерно малко топче от втвърден водород се облъчва изведнъж от всички страни с мощни лазери. Както и да е.

"количестовото е така да се каже по-малковажно от качеството. Да кажеш, че Звездата е по-сложна от Мозъка е нелепо. Там са многобройни процеси, но хаотични, ЕДНООБРАЗНИ"

Доводът ти е неадекватен. Мозъчните процеси разглеждани на нивото на клетките и молекулите са също еднообразни. Това са химични и физико-химични процеси. Нервните импулси са примерно най-обикновенни електрични импулси, само че много слаби. Милиони пъти по-еднообразни, отколкото при звездите. Това, което описах по-горе за звездите е изключително опростено описание на процесите. За какво количество и качество говориш? И количествено и качествено мозъка е несравним със звездите. Дума не може да става за сравнение.

По принцип всички възможни химични и електрохимични процеси са далеч по-малко като разновидности, отколкото процесите при елементарните частици и в частност при термоядрения синтез. А мозъкът използва само част от първите два вида, докато в големите звезди се извършват почти всички възможни взаимодействия между частиците.

Пак да спомена, че мозъчните клетки сравнени със атомите са както планетата Земя сравнена с един човек. Те просто са на порядъци по-груби.

"То е като да кажеш, че едно огромно парче скала е по-сложно от една малка скулптура, изваяна от камък, издялан от скалата. "

Аналогията е некоректна. Материята в звездите се намира в съвсем различно състояние, отколкото в телата ни. Много по-напрегнато и активно състояние. Нашите клетки сравнени с атомите в ядрото на звезда са така лениви, както охлюв сравнен с конвейр за производство на консерви.

"Друг е въпросът, че Информацията НЕ може да се самопороди. Напротив - самоунищожава се. Чувал си за втория принцип на термодинамиката (относно ентропията). "

Я ми дефинирай информация, и ще ти кажа къде се поражда. Защо си мислиш, че само биологични структури от рода на мозъка може да са носители на съзнание? Аз ти обяснявам тука, че в звездите се извършват сложни, много сложни процеси. Бъди сигурен, че си нямаме и на идея (ние, човечеството) какво могат да пораждат такива структури като тях. Това, на което обикновенно казваме съзнание ще е абсолютно нищожно в сравнение с това, което може да пораждат структури като звездите. Примерно можем да говорим за едно по-разширено, по-обобщено понятие за съзнание.

"Очаквам времето, когато учените официално ще отхвърлят нелепата еволюционна хипотеза и ще се върнат към истината (както са направили и сега по-сериозите учени), че Човек е повече от материя"

Моите съболезнования - няма да дочакаш. Съзнанието е мисли. Мислите са нервни импулси. Те от своя страна са електрични. Ето една класификация:
Социологията се основава на психологията. Психологията се основава на биологията. Биологията се основава на химията. Химията се основава на физиката. Физиката се основава на математиката.

И това е всичко.

"Нещо повече - същността му НЕ е материя, а ДУХ. "

Човека има две компоненти като цяло - тяло и, айде да го наречем дух. Тялото е хардуера, духа е софтуера. Духът от своя страна се състои от: съзнание (демек мисли), подсъзнание (това са неосъзнати нервни импулси във висшата част на нервната система), и характер. Спецификите на характера определят конкретната личност. На свой ред характерът се състои от спомени (запаметена информация) модифицирана по определен начин от генетично-наследствената обусловеност. Всички подробности на тялото, наследствените черти, и запаметената информация правят всеки човек уникален.

Изобщо човекът е част от вселената и участва в нейните процеси, независимо дали си дава сметка за това или не.

Дори и за биологичните структури (само) ние не можем да кажем кои могат да обезпечават съществуването на съзнание. Животните нямат ли съзнание? Нима примерно висшите маймуни (горили и шимпанзета) нямат съзнание? Или пък нима делфините нямат съзнание? Има учени, които твърдят, че делфините са по-интелигентни от човека. Това, че ние строим разни неща а те не, нищо не доказва. Просто телата ни са устроени по-подходящо. Делфините общуват помежду си със сложна система от различни звуци, които наброяват хиляди. Тоест комуникационната им система е не по-проста от човешката. Откъде да знаем, че не се занимават с математика и философия примерно (за които не са необходими инструменти и оръдия на труда)? Или пък с поезия и театър? Само малка част от звуците на делфините са разкодирани. И се знае, че те имат доста сложни отношения в собственото си общество.

Лично според мен някаква форма на съзнание притежават всички животни по-сложни от медуза. Но както споменах, да се мисли, че само биологичните структури могат да потдържат съзнание е твърде късоглед и ограничен възглед. Особено като се има предвид, че съществуват далеч по-високоорганизирани структури (като звездите).

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.