|
Тема |
Re: Доколко водите социален живот? [re: :)] |
|
Автор |
Numberous (пристрастен) |
|
Публикувано | 30.03.09 10:23 |
|
|
Именно като за човек като теб е онова, що бях написал по-горе. Както и да е, ще го повторя тука.
Добро и зло не съществуват. Съществуват само събития. Те не носят стойност на добро и зло (сами по себе си).
Природата не познава ни съзидание, ни разруха. Това са субективни понятия. Това, що наричаме градеж или разруха, природата го зове промяна.
Няма морален закон и няма нравствени норми в природата. Това са ограничения на човека. Няма възход и няма падение. Няма духовно извисяване и няма грях или престъпление. Всичко е в плановете на Бог. Той не допуска грешки, нито неточности. Нито се случва нещо непредвидено от Него.
Няма лош и няма добър човек. Хората са различни.
Човек е част от вселената и никаква част от човека не е независима от вселената. Няма рай и няма ад. Умре ли човек съзнанието му угасва и той престава да съществува. Разлива се и се слива до неузнаваемост с природните процеси. Останалото са заблуди измислени за утеха.
Хората със всичките си желания и страсти, войни и любови, са нищожен фактор във вселената и Бог не се занимава много с тях. Нашите страдания и радости не значат почти нищо за Бог.
Бог не изпитва чувства. Той не обича, не мрази. Не се радва и не се гневи. Нищо не може да му навреди или да го засегне по какъвто и да било начин. Именно за това Той подхожда равнодушно към всичко. Почти непознати са му болката и радостта, тъгата и веселието. Познава ги дотолкова, доколкото самите ние сме част от тъканта му. Но понеже е безкраен, то ние сме безкрайно малка част.
Няма значение за Бог как ще живееш живота си и дали ще вършиш праведни дела. Ако примерно някой луд и зъл учен имисли някакво невиждано оръжие и унищожи с него цялото човечество, то Бог няма да съжалява за това. Ако хората станат добри и престанат да вършат злини - няма да има значение за Него.
Разбираш ли? Няма влошаване и няма подобрение. Има само промяна. Не е този Бог, за когото го мислиш. Бог не е личност. Именно в това (предното изречение) е ключа към разбирането.
Но не само човека. Даже вселената няма значение за Бог. Доколкото тя е едно от безкрайните му творения. Така Той безкрайно малко се интересува от нея.
Труден е за схващане абсолюта. Цял живот се занимавам с него.
Гневят ли те думите ми? хехе не се ядосвай, не си струва
I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.
|
| |
|
|
|