Проблемът ми е, че моят бивш вече година след скъсването ни периодично ме търси, твърди, че след като сме изградили близост по време на връзката ни, има смисъл и сега да я запазим и дори да станем още по-близки. Той предизвика навремето раздялата по недоизказани съвсем причини - като цяло, липса на любов, макар още да държи на мен чисто като на приятел.

Проблемът ми е, че ситуацията продължава да е незадоволителна за мен...вече не изпитвам болка, но ме мъчи някакво неудовлетворение. Нямам нов приятел, имам нужда от близост, но истинска. Изпитвам нещо като гняв като го гледам токова спокоен и удовлетворен, щастлив, че играя по новите правила на взаимотношенията ни (които той е поставил), в същото време отказвайки да ми даде това, от което имам най-много нужда...и позволявайки да се чувствам нежелана и отхвърлена като жена...като същество, годно само да му бъде безполов приятел, неспособно да предизвика в него чувства...